— От външно лице?
— А — каза той, — сега стигаме до същината на въпроса.
— Е?
— Мисля си, че го е направил някой от персонала.
— Има ли доказателства в полза на такава версия?
— Не, никакви.
Качихме се по стълбите на дървената къща.
— Това е много интересно, Нортън — казах аз.
— Убеден съм, че е така. Знаеш ли кой е заподозреният?
— От персонала ли? Не.
— Говори се, че се е боцкало едно от момичетата, работещо в Отделението за сърдечноболни… Но го е зарязала преди година. Така или иначе се отнесоха доста строго с нея. Съблякоха я, за да проверят за следи от инжекции. Не откриха нищо.
— Какво ще кажеш за…
— Лекарите?
Кимнах. Лекарите и наркотиците са тема табу. Твърде много лекари са пристрастени към тях — това, както и високият процент на самоубийствата при лекарите, е обществена тайна. По-непознат е класическият психиатричен синдром, включващ лекар и син, в който синът се пристрастява, а бащата лекар му осигурява нужните наркотици. Но никой не говори за тези неща.
— Доколкото знам, лекарите са чисти — каза Хамънд.
— Да е напускал скоро някой? Сестра, секретарка, който и да е?
Той се усмихна.
— Не се ли задълбочаваш прекалено много в детайлите?
Свих неопределено рамене.
— Защо? Допускаш, че случаят е свързан със смъртта на Керън?
— Не съм сигурен.
— Няма видима връзка между двете неща, но това не бива да се изключва — замисли се Хамънд.
— Прав си.
— Ще ти се обадя, ако изскочи нещо — обеща той.
Стигнахме до вратата. Отвътре долитаха звуците на партито: звън на чаши, говор, смях.
— Успех в битката — пожела ми Хамънд. — Дяволски се надявам, че ще спечелиш.
— Аз също.
— Ще успееш. Само не вземай пленници.
— Това е в противоречие с Женевската конвенция — усмихнах се аз.
— Това е много ограничена война — отговори Хамънд.
Домакин на партито беше Джордж Морис, специализант по медицина в Линкълн. Той скоро щеше да завърши и да започне частна практика, така че това беше парти за появяването му в обществото, дадено заради самия него.
Беше организирано великолепно, с много ядене и пиене, което навярно му бе струвало повече, отколкото би могъл да си позволи. Напомняше ми на онези разточителни партита, давани от производители, за да лансират нов продукт или нова технология. В известен смисъл наистина беше така.
Джордж Морис, на 28 години, с жена и две деца, беше взел огромни заеми, както би направил всеки лекар на негово място, за да навлезе в света на медицината. Той се нуждаеше от пациенти. Нуждаеше се от добрата воля, консултациите и препоръките на утвърдени лекари. Затова беше поканил двеста от тях в дома си, беше ги затрупал с най-добрите питиета, които можеха да се намерят, и най-добрите сандвичи, които можеха да се доставят.
Като патолог бях поласкан да получа покана. Не можех да направя нищо за Морис — патолозите се занимават с трупове, а труповете не се нуждаят от препоръки. Морис ни бе поканил с Джудит, защото бяхме приятели — може би единствените му приятели на партито тази вечер.
Огледах стаята и видях шефовете на отделенията от най-големите болници. Тук бяха също и стажантите, и съпругите. Съпругите се бяха струпали в единия край на стаята и говореха за децата, а лекарите се бяха обособили в по-малки групички по болници или по специалности и това разделение веднага биеше на очи.
В един ъгъл Емери защитаваше преимуществата на своя начин на лечение при хипертиреоза; в друг Джонсън говореше за чернодробните заболявания; в трети можеше да се чуе Левистън да осъжда използването на електрошоковата терапия при депресии като антихуманно и опасно средство.
От съпругите долитаха обичайните думи като спирала, шарка, диети.
Изправена до мене, Джудит изглеждаше привлекателна и доста млада в синята си вталена дреха. Тя бързо пиеше скоча си — Джудит е бърз пияч — и очевидно се готвеше да се гмурне в групата на съпругите.
— Понякога ми се иска — каза тя — да говорят за политика или каквото и да е друго, само не за медицина.
Усмихнах се, припомняйки си думите на Арт, че лекарите са аполитични. Той твърдеше, че лекарите не трябва да отстояват политически възгледи и че не бива да имат такива.
— Също като във войската — беше казал веднъж. — Политическите възгледи се смятат за несъвместими с професията им.