— Много жалко, че нямаме проби от мозъка — каза той.
Кимнах.
— От друга страна — продължи Сандерсън, — е правен аборт. Не бива да го забравяме.
— Знам — отвърнах аз. — И това е само още едно доказателство, че не го е правил Арт. Той не би пристъпил към аборт, преди да направи тест за бременност, а резултатът от него би бил отрицателен.
— В най-добрия случай това са само косвени доказателства.
— Знам — отговорих. — Но все пак е нещо. Начало.
— Има и друга възможност — каза Сандерсън. — Да приемем, че лекарят, правил аборта, е приел на доверие твърденията на Керън, че е бременна.
Намръщих се.
— Не разбирам. Арт не е познавал момичето, никога не я е виждал преди. Той не би…
— Нямам предвид Арт. — Сандерсън гледаше в краката си, сякаш се срамуваше от хрумналата му мисъл.
— А кого?
— Ами, не съм много сигурен…
Чаках търпеливо.
— Много лайна са хвърлени вече. Не искам да добавям още — каза той.
Отново замълчах.
— Мислех, че съм добре информиран за тези неща, но не го знаех до днес. Както ти е добре известно, цялата медицинска общност днес разпространява слухове. Дъщерята на Дж. Д. Рандъл умира от аборт. Не можеш да спреш другите лекари да коментират. — Сандерсън въздъхна. — Така или иначе, това го е казала на жена ми една от съпругите. Дори не знам дали е вярно.
Не желаех да насилвам Сандерсън. Можеше да продължи, когато поиска. Запалих цигара и зачаках търпеливо.
— О, по дяволите! Сигурно е просто слух. Не мога да си представя, че е възможно.
— Но какво точно? — не се стърпях аз.
— Питър Рандъл. Питър прави аборти. Тихомълком и по изключение, но прави.
— Исусе! — възкликнах аз и седнах на един стол.
— Трудно е да се повярва — каза Сандерсън.
Пушех и премислях чутото. Ако Питър правеше аборти, знаеше ли за това Дж. Д.Рандъл? Дали пък не се опитваше да прикрие Питър? Какво имаше предвид под „семейни проблеми“? И ако беше така, защо Арт трябваше да плаща? Още повече, защо Питър е направил аборта? Той вече е имал доказателства, че нещо с момичето не е наред. А е достатъчно добър лекар, за да не помисли за тумор на хипофизата. Ако Керън бе отишла при него с твърдение го, че е бременна, той със сигурност щеше да се сети за проблемите й със зрението. И щеше да й направи изследвания.
— Не го е направил Питър — казах аз.
— Може би тя е настояла. Може би е бързала. Имала е само един уикенд.
— Не. Той не би се оставил да го насилят.
— Тя му беше роднина.
— Била е млада и истерична — казах, припомняйки си описанието на Питър.
— Би ли могъл да бъдеш сигурен, че е отказал?
— Не — признах.
— Да предположим, че го е направил. Да приемем, че мисис Рандъл е знаела за аборта. Или че момичето, както е кървяло до смъртта си, е казало, че го е направил Питър. Как би постъпила мисис Рандъл? Би ли предала своя девер?
Усещах накъде клонеше той. Това предположение със сигурност обясняваше една от най-неясните страни в целия случай — защо мисис Рандъл бе извикала полиция. Но не ми харесваше и го казах на Сандерсън.
— Причината да не го приемаш е, че Питър ти е симпатичен.
— И така да е.
— Не можеш да си позволиш да изключваш него или когото и да е. Знаеш ли къде е бил Питър миналата неделя вечер?
— Не.
— Нито пък аз. Но мисля, че си струва да се провери.
— Не — отсякох. — Не си струва. Не е той. Но дори да се бе хванал, не би го направил така. Никой професионалист не би си оставил ръцете.
— Ти предрешаваш случая — каза Сандерсън.
— Помисли сам. Ако е възможно да го е направил Питър — без тестове, без нищо, — то тогава е възможно да го е направил и Арт.
— Да — каза Сандерсън кротко. — Сетих се за това.
Пет
Чувствах се раздразнен, когато се разделихме със Сандерсън. Не можех да определя защо точно. Вероятно беше прав, вероятно, без да мога да се мотивирам, търсех стабилни основи, търсех хора, на които да вярвам.
Но имаше и нещо друго. Ако се стигнеше до съдебен процес, вероятността да бъдем въвлечени и ние със Сандерсън беше голяма. Тогава щеше да излезе наяве и ролята ни на измамници на Комисията за изследване на тъканите. И двамата със Сандерсън имахме голям дял в цялата работа — почти колкото този на Арт. Не бяхме го споменавали, но през цялото време тази мисъл стоеше изтикана в подсъзнанието ми, а бях сигурен, че и в неговото. Това правеше интерпретацията на нещата различна.