— Била ли е някога твоя пациентка?
Той въздъхна отново.
— Не, слава Богу. В един момент ми предложиха да я взема, но отказах. По това време имах три други млади момичета за пациентки и те ми бяха достатъчни. Повече от достатъчни.
— Кой ти предложи да я вземеш?
— Питър, разбира се. Той е единственият разумен човек в семейството.
— Какво ще кажеш за абортите на Керън?
— Аборти?
— Хайде, Фриц.
Той отиде до един шкаф, извади спортно яке, облече го и оправи реверите му.
— Хората никога не разбират — каза той. — Тук се наблюдава една цикличност, едно добре познато явление — толкова познато, колкото инфарктът. Ти изследваш особеностите, симптомите, заболяването. Виждаш, че то се е проявявало многократно и преди това. Вироглаво дете намира слабото място на родителя си — с безпогрешна, фантастична точност — и започва да издевателства. А после, когато дойде наказанието, то трябва да бъде адекватно на същото това слабо място. Всичко трябва да си пасне: ако някой те попита нещо на френски, ти трябва да му отговориш също на френски.
— Не разбирам.
— За момиче като Керън е било важно наказанието. Тя е искала да бъде наказана, но наказанието, както и бунтът й, е трябвало да бъде сексуално по същество. Тя е искала да изстрада родилните болки, за да компенсира разрива със семейството си, с обществото, със собствения си морал… Казано е много добре в една книга… — Той започна да тършува на една лавица с книги.
— Няма нужда, не си прави труда.
— Не, не. Един прекрасен цитат. Ще ти хареса.
Той търси още известно време, после се изправи.
— Не мога да я намеря, но няма значение. Идеята е, че тя се е нуждаела от страдание, но никога не го е преживявала. Тази е била причината да продължава да забременява.
— Говориш като психиатър. Колко пъти е забременявала?
— Доколкото ми е известно, два пъти. Но това го знам от останалите си пациентки. Много жени са се чувствали заплашени от Керън. Тя е атакувала ценностната им система, представите им за добро и зло. Тя ги е провокирала, подмятала им, че са стари, без сексуален живот, плахи и глупави. Една жена на средна възраст не може да устои на такова предизвикателство, за нея то е ужасяващо. Тя трябва да отговори, да отреагира, трябва да си състави мнение, което да отстоява нейната същност — и следователно осъжда Керън.
— Значи си чувал доста слухове.
— Чувал съм много страхове.
Той си дръпна от цигарата. Стаята беше пълна със слънчева светлина и син дим. После седна на леглото и започна да си обува обувките.
— Честно казано, не след дълго и аз самият започнах да презирам Керън. Тя прехвърли границите, отиде твърде далеч.
— Вероятно не е могла да бъде по-различна.
— Вероятно — каза Фриц — се е нуждаела от един хубав бой.
— Това професионалното ти мнение ли е?
Той се усмихна.
— Това е просто проява на моето човешко раздразнение.
— Фриц, колко аборта е правила Керън преди последния уикенд?
— Два.
— Един миналото лято през юни и един преди това ли?
— Да.
— И кой й ги е правил?
— Нямам представа — отговори той, изпускайки дим.
— Бил е много добър, защото Бъбълс казва, че е отсъствала само един следобед. Бил е твърде сръчен, щом не я е наранил.
— Вероятно. Така или иначе, тя е била богато момиче.
Гледах го и имах чувството, че той знае.
— Фриц, Питър Рандъл ли е бил?
Той изгрухтя:
— Ако знаеш, защо питаш?
— Нужно ми е потвърждение.
— Нужна ти е здрава примка около врата, ако питаш мен. Но да, Питър го е направил.
— Дж. Д. Рандъл знаел ли е?
— Бог да ни е на помощ! Не, разбира се!
— А мисис Рандъл?
— Хъмм, за това вече не съм сигурен. Възможно е, но доста се съмнявам.
— А дали Дж. Д. Рандъл е знаел, че Питър прави аборти?
— Да. Всеки знае. Той е най-опитният в този занаят, повярвай ми.
— Но Дж. Д. никога не е знаел, че на Керън са й правени аборти.
— Точно така.
— Каква е връзката между мисис Рандъл и Арт Лий?
— Много си находчив днес — каза Фриц.
Аз чаках за отговор. Той си дръпна от цигарата, изпусна драматичен облак дим около лицето си и погледна встрани от мен.
— О! — казах аз. — Кога?
— Миналата година. Около Коледа, ако си спомням точно.