— Нито пък ти — казах аз.
— Не. Ти вярваш ли ми?
— Бих искал.
— Но не си напълно убеден?
Вдигнах рамене:
— Ти изгори колата си. В нея имаше кръв.
— Да. Кръвта на Керън.
— Как стана това?
— Дадох колата си на Керън за уикенда. Тогава не знаех, че вече е решила да абортира.
— Искаш да кажеш, че сама е карала до мястото, където са й направили аборта, и обратно към къщи кървяща? И тогава се е блъснала в жълтото порше?
— Не съвсем — каза Питър. — Но по-добро обяснение можеш да получиш от някой друг. Скъпа, излез! — извика той и ми се усмихна: — Запознай се сега с моето алиби.
Мисис Рандъл влезе в стаята: изглеждаше стегната, стилна и секси. Тя седна на стола до Питър.
— Виждаш ли — попита той — колко съм вътре в тая работа?
— Искаш да кажеш, че бяхте заедно в неделя през нощта?
— Боя се, че да.
— Това е объркващо, но същевременно в известен смисъл и удобно положение — казах аз.
— В известен смисъл — каза Рандъл. Той потупа ръката й и се надигна тежко от стола. — Аз не го смятам нито объркващо, нито удобно.
— Ти си бил с нея в неделя през цялата нощ?
Той си наля още един скоч.
— Да.
— И какво правихте?
— Какво правихме — каза Питър — не бих казал и под клетва.
— Със съпругата на брат си?
Той намигна на мисис Рандъл:
— Ти съпруга на брат ми ли си?
— Чух такъв слух — каза тя, — но не му вярвам.
— Виждаш ли, въвличам те в някои съвсем лични семейни работи — каза Питър.
— Те са семейни работи, ако не и нещо повече.
— Ти възмутен ли си?
— Не — казах аз. — Възхитен.
— Джошуа — каза Питър — е глупак. Ти знаеш това, разбира се. Също и Уилсън. Ето защо той е толкова сигурен. Но за нещастие Джошуа се ожени за Евелин.
— За нещастие — повтори Евелин.
— Затова сме сега в такова безизходно положение — продължи Питър. — Тя не може да се разведе с брат ми, за да се омъжи за мен. Това не би било възможно. Сега се примиряваме с живота ни такъв, какъвто е.
— Труден, представям си.
— Всъщност не — каза Питър, като седна с чаша разхладително. — Джошуа е много отдаден на работата си. Той често остава до късно нощем. А Евелин има много клубни и светски ангажименти.
— Той все някога ще разбере.
— Той вече знае — каза Питър.
Трябва да съм реагирал, защото веднага уточни:
— Не съзнателно, разбира се. Джошуа не е сигурен. Но подсъзнателно си дава сметка, че има млада жена, която пренебрегва и която търси… удовлетворение някъде другаде.
Обърнах се към мисис Рандъл:
— Бихте ли се заклели, че Питър е бил с вас в неделя вечерта?
— Ако трябва — каза тя.
— Уилсън ще ви накара.
— Да, знам.
— А защо обвинявате Арт Лий?
Тя погледна към Питър.
— Опитва се да ме защити — каза той. — Арт е единственият друг лекар, за когото тя знае, че прави аборти.
— Да — потвърди Евелин.
— Той правил ли ви е аборт?
— Да. Миналия декември.
— Беше ли добър абортът?
Тя се размърда в стола.
— Стана, ако това имате предвид.
— Това имам предвид — казах. — Сигурна ли сте, че Арт няма да ви замеси?
Тя се подвоуми:
— Аз бях объркана и изплашена. Не знаех какво да правя.
— Вие шантажирате Арт, нали?
— Да — каза тя. — Така се стекоха обстоятелствата.
— Добре. Но вие можете да го оневините.
— Как?
— Като свалите обвиненията.
— Не е толкова лесно — каза Питър.
— Защо?
— Ти сам видя миналата нощ. Дж. Д. е вече в битката и връщане назад няма. Той има хирургическо разбиране за добро и зло. Вижда нещата само като правилни и погрешни, черни и бели, като деня и нощта. Няма сиво, няма сумрак.
— И никакви рога.
Питър се засмя.
— Той може би много прилича на теб.
Евелин се изправи:
— Обядът ще бъде готов след пет минути. Искате ли по още едно питие? — попита тя.
— Да — отговорих, гледайки към Питър. — Бих искал.
Когато Евелин излезе, Питър каза:
— Виждаш ме като жесток и безсърдечен звяр. Всъщност не съм. Тука има дълга верига от заблуди, дълъг списък от грешки. Бих искал да сложа край на всичко това.
— Но без да причиниш болка.