- Опасявам се, че имам лоши новини - каза Йън Принс. - Господин Мейсън ми съобщи, че вашият приятел г-н Потър е бил убит. Доказателствата, за които споменахте, са в ръцете на ФБР. Били са на флаш памет в ключ за кола. Това ме кара да смятам, че го е измислил Хал Старк. Или може би е било идея на съпруга ви? Така или иначе е много хитро.
Принс направи крачка-две и погледна към охранителя си.
- Господин Бригс, мисля, че тук приключихме - рече той и се обърна към Мери. - Трябваше да приемете предложението ми, докато имахте тази възможност. Страхувам се, че вече не е валидно.
Мери го заплю в лицето със слюнка и кръв.
- Ето какво мисля за предложението ти.
Йън отскочи, като бършеше лицето си.
- Никога няма да успеете да ме спрете - каза той. - Аз съм бъдещето.
- Господи, дано не е така.
Йън се обърна и излезе от апартамента.
Бригс поведе Мери към един стол и я накара да седне. Извади чифт пластмасови белезници и ги пристегна върху китките й, но пред тялото, без да извива ръцете зад гърба й, и залепи устата й със скоч лента. Джес скочи от дивана и се втурна към вратата. Грег я събори и я задържа, докато Бригс завърза ръцете й и запуши устата й.
- Изчакай, докато се стъмни - каза Бригс на Грег от Масачузетския технологичен институт. - Ще пратим някой да ти помогне. Дотогава са твои. Само не цапай.
94
Танк Потър все още не беше мъртъв. Лежеше на една страна на пода в хижата си, потънал в адското море на болката.
Фъргъс Кийф стоеше над него и тъкмо натискаше бутона за край на обаждането.
- Чу ли това, Потър? Указания от самия шеф. Всичко несигурно да се елиминира. А това означава теб, приятелю.
Танк се обърна по гръб.
- Дай ми да пийна. За последно.
- Не искаш ли вместо това да се помолиш на Бога?
- Двамата нещо не се разбираме.
Кийф наля два пръста текила в чашата и му я подаде.
- Хубава стока. Няма две мнения.
- По долар шишето.
- Да, бе. Надявам се, нямаш нищо против и аз да си налея.
Кийф понадигна Танк и поднесе чашата към устните му.
Той се опита да отпие, но текилата вече не ухаеше толкова за- пленяващо. Хрумна му, че ако не се беше забавил да си налее едно, вече щеше да се е измъкнал. Сега щеше да кара някъде към Хъто, листовете със статията щяха да са на седалката до него, а файловете на Хал Старк да са на сигурно място в ключа и на таблета. Помисли си за Мери и за момичетата й и осъзна, че Кийф или някой като него скоро щеше да ги навести.
Танк отблъсна чашата с последни сили.
- Какво има? - попита Кийф.
- Не мога - отвърна Танк.
- Както искаш - сви рамене Кийф, изпи текилата с наслаж- дение и се изправи. - Готов ли си?
Танк оброни глава. За пръв път от много години насам започна да се моли. Молеше се за Мери и за нейните момичета. Молеше се Йън Принс и Едуард Мейсън да умрат от ужасна смърт. Молеше се и за прошка. Не му отне много време.
- Когато решиш.
По верандата глухо отекнаха стъпки. Кийф бързо отиде до вратата.
- Кой е това? Мери Грант още ли е тук?
Той вдигна пистолета и рязко отвори вратата. Танк видя как очите му се разшириха. Чу се ужасен, оглушителен звук и Фъргъс Кийф падна на пода, докато куршумите на автоматния ред разкъсваха гърдите му.
Дон Бенет влезе в хижата и пусна още един къс откос в проснатото тяло на Кийф.
- Само не и ти - изстена Танк и сърцето му замря.
Бенет приклекна край Танк.
- Дръж се - каза той. - Скоро ще дойде линейка.
Появи се още един мъж, по-възрастен, с рошава побеляла коса и пълен в корема. Той се наведе и вдигна ключа от ферарито от пода.
- Това ли е? - попита Ранди Бел.
- Това ли е, Потър?
- Всичко е там - кимна Танк.
Бенет викна на Бел да донесе алтечката от колата и отново се обърна към Танк.
- Сигурен съм, че ще прочетем за историята във вестниците.
Но в момента Танк не се интересуваше от вестника, от написването на статията, която ще му спечели наградата „Пу- лицър“, или от тлъстия договор за книга. Той се пресегна и хвана Бенет за ръката.
- Намерете Мери.
95