Джеси изхлипа за последен път и избърса очи.
- Съжалявам. Трябваше да ти кажа, че ще идвам. Знаех, че няма да ми позволиш.
- Права си. Но за това ще говорим по-късно.
- Добре.
- А що се отнася до онази електронна цигара, млада госпожице...
- Ровила си ми в бюрото? - сепна се Джеси.
- Джес.
- Няма нищо. Знам, че просто си се притеснявала - каза тя и се поизправи. - Защо дойде? Защо Йън Принс иска да ни причини зло? Заради татко ли? Той знаеше името ми.
- Татко ти го е разследвал - каза Мери. - Йън Принс е наредил да го убият, за да го спре.
На Мери й трябваха цели десет минути, за да разкаже на Джеси всичко, което се беше случило през последните четиридесет и осем часа. Не й спести нищо. Говореше с Джеси като с възрастен, защото така щеше да говори с нея и адмиралът.
Джеси щеше да навърши шестнадесет едва след няколко месеца. Ако дори малко приличаше на майка си, щеше да може да се оправя сама в мига, в който получеше шофьорската си книжка. В живота на всеки родител идва момент, в който трябва да остави децата да поемат по собствения си път. Мери все още не беше готова за него, но нямаше думата по въпроса.
- Танк наистина ли уби онзи тип? - попита Джеси, след като помълча малко, за да се опита да осмисли чутото.
- Трябваше. Онзи щеше да убие мен.
- А ти наистина ли удари Бригс по главата със стоманената купа?
- Налагаше се.
- Стига бе - изуми се Джеси. - Майка ми е Жената чудо.
- Не - каза Джеси. - Просто майка ти. Това е достатъчно.
- Но откъде Йън Принс знаеше толкова много за мен?
- Някак е успял да хакне компютъра ни и се е сдобил с всичките ни пароли. Предполагам, че е можел да види всичко.
- Взел е всичките ни пари.
- Поне засега.
- Това е преебана работа - каза Джеси. - Съжалявам, но е така.
- Права си - съгласи се Мери. - Наистина е преебана.
- Мамо!
- Мислех, че съм Жената чудо.
- Жената чудо няма толкова мръсна уста.
Джеси опря глава в рамото на Мери. След около минута започна да се смее.
- Какво има? - попита я Мери.
- Имам една идея.
- Каква?
- Знам как е хакнал компютъра ни.
- О?
- Казах на Грейс да не отваря имейли от хора, които не познава.
Джеси стана от дивана, отиде до бюрото, седна и започна да чука по клавиатурата на лаптопа на Грег от Масачузетския технологичен институт.
- Какво правиш? - не разбра Мери.
Джеси дори не вдигна глава.
- Разчиствам сметки. Поне да сме квит.
97
Йън Принс ликуваше.
„Семафор“ вече беше зад гърба му, в миналото. Мери Грант вече не беше грижа, а и „Титан“ работеше.
Беше вече в Остин, седеше доволен на бюрото си и отвори софтуера, създаден от Давид Голд, Менахем Волкович и мозъчния тръст в „Кларус“, неговата преторианска гвардия. Той влезе в програмата за пръв път и създаде потребителско име и парола. Секунди по-късно вече беше вътре.
Хората от „Кларус“ бяха запретнали здраво ръкави и проследяваха като сенки всяка операция. От Агенцията по национална сигурност не губеха време и бяха подали за дешифриране хиляди прехванати съобщения, Йън виждаше, че са над петдесет хиляди. Бяха групирани по геополитически белег и по приоритет с една до три звезди, като тези с три бяха най- важните. Имаше заявки от Европа, Азия и Близкия изток, както и от всички „клиенти“ на АНС - Пентагона, ЦРУ, ФБР, МИ-6 и много, много други.
Йън влезе направо в икономическата директория, отвори подсекцията за корпорациите в САЩ и избра „Интернет“. Беше възнаграден с истински рог на изобилието от прехванати съобщения на основните му конкуренти. Имаше новини за предстоящи сливания, за договори с чужди правителства и за разработването на нови продукти. Това беше всевиждащо око в кабинета на всеки изпълнителен директор, във всяка изследователска лаборатория и отдел по стратегическо планиране.
Йън не смяташе да действа прибързано. Засега щеше само да събира, да съхранява и да проучва. Възнамеряваше да остане напълно невидим поне още няколко години. Знанието беше сила дори само по себе си.
Той се вгледа в черната чанта в другия край на кабинета си. Баща му беше изчезнал преди почти двадесет и шест години. Щом опознаеше системата, щеше да надникне във файловете на британското разузнаване. Не таеше особени надежди, че ще намери нещо в британското външно министерство, документите от 1989 г. щяха да са доста назад в списъка за дигитализация и качване в мрежата, а сведенията от второстепенните консулства в Брюж и Лайпциг щяха да са съвсем на дъното.