- Пипнах те!
Джо я настигна, хвана я за кръста и я опръска с вода по краката.
- Тате, престани - възпротиви се Джеси. - Съвсем ще разрошиш мама.
- На мама й харесва да бъде рошава - каза Джо, като придърпа Мери към себе си и притисна лице във врата й.
- Не, не й харесва - настоя Грейс. - Харесва ли ти, мамо?
- Тате, престани - повтори Джеси. - Без публични прояви на любов. Гадно е.
- Момичета, идете да си вземете фенерите - подкани ги Мери.
- Наричат ги фенери кунмин - обясни Грейс. - Хората ги палят, за да празнуват.
- Както и да е, дребосък - прекъсна я сестра й, обърна се към родителите си и завъртя красноречиво очи: - Кога е станала толкова умна? Все едно има мозък вместо харддиск.
- Кой ми го казва, Били Гейтс - не й остана длъжна Грейс и й направи физиономия. - Джаджохолик.
- Забрави за Бил Гейтс. Викай ми Грубиянина.
- Как?
- Грубиянина. Той е най-добрият хакер в света. Печелил е „Плени знамето“ на хакерската конференция „Деф Кон“ пет години поред.
- За какво въобще говориш? - размаха ръце Грейс.
- Няма значение - каза Джеси. - Така или иначе няма да го разбереш, ако не е русалка или вампир.
- И двете сте невероятно умни - рече Джо с ясно изразения си носов бостънски акцент. - Метнали сте се на баща си.
Той беше роден и израснал в бостънския квартал „Саут Енд“ и се гордееше с това. Семейството му беше дошло в САЩ през двадесетте години на миналия век. Тогава фамилията им била Джанини, но преди няколко поколения я бяха сменили на Грант.
- Ей! - изнегодува Мери. - Аз съм магистърът по химия в компанията.
Някога си беше мечтала да стане лекар, по-точно детски хирург.
- Така си е, госпожице Айнщайн - съгласи се Джо.
Той я стисна по задника, а тя му каза да внимава, за да не получи за Коледа подарък, какъвто не очаква и не иска. Роман- тиката не беше сред силните му черти.
- Побързайте, момичета - каза Мери. - И да не забравите да вземете фенери за мен и за баща ви.
Джеси я изгледа, присви подозрително вежди и беше на път да се възпротиви. Погледът беше достатъчен да подскаже на Мери, че ги чакат нелеки години. За нейна изненада Джеси хвана Грейс за ръката и двете изтичаха към групичката гости на хотела, които се събираха на двайсетина метра нагоре по плажа.
- Видя ли? - попита Мери.
- Видях - кимна Джо. - Сигурно е от духа на Коледа.
- Сигурно - съгласи се Мери.
Беше сигурна, че е видяла нещо специално, колкото и да го омаловажаваше.
Грейс и Джеси. Различни като черното и бялото.
Грейс беше тяхното бебче и тъкмо наближаваше пубертета. Беше тиха, мила, вежлива, със силно обострено чувство на съпричастност, което чак й пречеше. Грейс беше момичето, което се качваше в скута ти и те прегръщаше точно когато имаш най-голяма нужда от това.
При Джеси нямаше сядане в скута и прегръдки. Тя беше по- скоро необщителна, свадлива до грубост и сякаш се чувстваше най-добре сама. Беше одрала кожата на Джо - тъмна коса, кафяви очи и структура, която напомняше твърде много за сицилианските му предци. Грейс я наричаше „джаджохолик“, и с основание. Джеси обичаше математиката, компютрите и прекарваше цялото си време в кроене на планове как да отмъкне смартфона на майка си. На дванадесет вече беше израснала до метър и шейсет и пет, а ако можеше да се съди от номера на обувките й, щеше да се изравни, ако не и да задмине баща си с неговите горди метър осемдесет и три.
- Днес получих новини - каза Джо.
- О? - изненада се Мери и се взря в лицето на съпруга си, като се опитваше да отгатне дали са добри или лоши. - Не знаех, че твоите хора работят и на Коледа.
Въпросът, който ги вълнуваше, беше къде ще ги прехвърлят. До момента кариерата му ги беше отвела в Балтимор, Ричмънд, а през последните две години и в Банкок, където Джо работеше с тайландската полиция в звено за борба с пиратството. Тя знаеше, че той много иска да го върнат в главната квартира на ФБР във Вашингтон и да стане ръководител на програмата за специалните агенти в чужбина. За момче от „Саут Енд“ да ръководи мрежата от свързани с Бюрото агенти или легати, назначавани в посолствата, беше възможно най-далечната кариерна точка от Бостън, без да броим Банкок.