Носеха се слухове за хроничната му неспособност да следва заповеди, хората говореха, че Джо Грант бил каубой, а където стъпел, трева не никнела. Смятаха, че Остин е последното му убежище, че дори няма да може да се пенсионира и в никакъв случай не бива да си партньор с него.
Слуховете бяха пълна глупост - дезинформация, която му даваше свобода да действа сам. Никой не знаеше за „Семафор“ освен Джо, Кийф и специалното звено във Вашингтон.
Звукът на двигател го накара да се поизправи в седалката. В огледалото за обратно виждане му се мярна нещо червено. Беше ферарито на Феликс. Според Джо моделът беше „Ла Ферари“, който струваше към милион и половина долара, а освен това беше най-биещият на очи автомобил в света. Беше сигурен, че дори момчетата в Международната космическа станция могат да го видят с просто око.
Феликс паркира близо зад колата на Джо. От ферарито излезе мършав мъж е разрошена коса и се забърза напред. Вратата на шевролета се отвори и Феликс се вмъкна на седалката. Очите му бяха подпухнали, а по челото му се стичаше пот.
- Ще ти трябва по-голяма лодка - каза той. - Всъщност нямаш представа колко голяма. Цял танкер.
- Спокойно - каза Джо. - Тук сме в безопасност.
- В безопасност. Да бе, да. Просто си нямаш идея.
Феликс се обърна и се заозърта през рамо. Очите му бяха обрамчени с червени кръгове и подути от умора. Може би тъкмо беше изкарал цяла нощ в писане на кодове в офиса, но Феликс вече не се занимаваше с това. Истинското име на Феликс беше Хал Старк и беше старши вицепрезидент по специалните проекти в „УАН Технолоджис“, най-голямата технологична компания в САЩ. УАН се занимаваше с всичко - софтуер, хардуер, онлайн продажби, безжични комуникации, и представляваше гигантска кръстоска между „Оракъл“, „Гугъл“, „Сиско“ и „Ей Ти енд Ти“.
- Поеми си въздух, успокой се за секунда, после ще ми нахвърляш за какво става дума.
Джо извади пакетче дъвки „Джуси Фрут“ от джоба си.
- Дъвка като вземеш, работата се свършва навреме.
- Това откъде е?
- От кой филм ли? Нямам представа. Жена ми го повтаря от време на време. Вземи си дъвка.
Старк си дръпна две лентички, разопакова ги, сгъна ги два пъти на четири и ги метна в устата си. Секунда по-късно отново се озърна през рамо.
Джо смъкна и двата прозореца.
- Чуваш ли?
- Какво? Нищо не чувам.
- Именно. Това е Дрипинг Спрингс. Остин е на четиридесет километра в другата посока. Нямаш опашка, наблюдавахме те по целия път насам. Не си си взел телефона, нали?
- Ти как смяташ?
- Ами, добре. Проверихме колата ти по-рано, чиста е. Ако някой знае или се интересува, си излязъл от офиса, защото си имал час при лекаря. В безопасност си.
- Хубаво тогава, в безопасност съм. Вярвам ти.
Джо сложи ръка на рамото на Старк.
- Имаше ли някакви проблеми да го измъкнеш?
- Дори не погледнаха - оживи се Старк. - Човекът от охраната го държеше и нямаше никаква идея, че в ръцете му се намират несметни богатства.
- Нали ти казах?
Старк вдигна очи към огледалото за обратно виждане и огледа муцуната на ферарито.
- Има ли нещо по тази кола, което да не бие на очи?
- Точно там е работата - каза Старк. - Нищо по нея не е обикновено.
- Както и да е. Благодаря ти, Хал. Изказвам ти специални благодарности от името на правителството на Съединените американски щати. Сега ми дай нещата, нека да запиша, че се заклеваш, че си свалил информацията по своя собствена воля и те пускаме. Никой никога няма да разбере за нашето сътрудничество.
- Благодарности, друг път - разпали се Старк. - Ами ти? Ще махнеш ли двете шофирания под влияние на алкохол от досието ми?
- Терминът е „заличавам“ - каза Джо. - И, да, двете вече са заличени от досието ти.
- Тънко минахте. Така да използвате слабостите на човек.
- Човек като теб не може да си позволи да си наеме шофьор? Спипват те с алкохол два пъти в рамките на последните дванайсет месеца. И следващия път се постарай да си сигурен, че не излизаш с непълнолетна.