Колата пред тях помръдна със сантиметър и Мери видя как плановете й да се върне у дома навреме се сгромолясват. Вината беше нейна, искаше да свърши толкова много неща, а знаеше, че беше планирала специална вечер. Трябваше да приготви вечеря за момичетата, да си вземе душ, да си изсуши косата, да си сложи грим, а след това да се върне в центъра в седем часа. Нямаше как да стане, затова започна да внася корекции в плановете си. Нямаше да прави спагети, а нарязано пилешко и вместо да вари картофите на пара, щеше да ги изпържи. Косата й сигурно щеше да изглежда добре и без душ. Тя улови погледа на Грейс в огледалото за обратно виждане. Нима притеснението й беше толкова очевидно?
- Скоро ще се приберем. Ще можеш да легнеш и да подремнеш.
- Искам да отида в парка и да играя футбол.
- Сякаш е прекалено горещо да играеш навън, не мислиш ли?
Грейс поклати глава.
- Може да си вземеш лекарството и да починеш малко, преди да излезеш. Ще ти приготвя млечен шейк.
- Не искам млечен шейк. Искам да играя футбол. Не ме интересува, че ще имам синини по краката.
- Догодина ще можеш да играеш. Изчакай и ще видиш.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.
Невинната лъжа на Мери беше възнаградена с широка усмивка.
- Освен това - добави тя - сте във ваканция още две седмици.
- Две седмици - намеси се Джеси. - Голяма работа.
- Джеси, внимавай какво говориш - предупреди я Мери.
- Голяма работа не е никаква мръсна дума.
- Знаеш какво имам предвид.
- Казах ти, че те чува - припомни Грейс.
- Затваряй си човката, лигло - отвърна Джеси и пръстите й отново затупкаха по екрана.
- Джес, дай ми телефона.
- Ей сега, само минутка, почти съм готова.
- С какво си готова?
- Може ли да усилиш радиото? - помоли Грейс.
Мери увеличи малко звука на радиото. Някаква млада жена пееше тъжна песен за загубата на младежката си любов. Грейс отпи от безалкохолното и се загледа през прозореца.
- Мразя Тейлър Суифт - каза Джеси, наведе се от седалката си и изключи радиото.
- Ти дори не я слушаш - възрази Грейс. - Нали си със слушалки.
- И през тях я чувам. Много е гадна.
Мери изгледа дъщеря си строго.
- Това е достатъчно, млада госпожице.
- Винаги взимаш нейната страна - каза Джеси.
Телефонът иззвъня.
- Моят ли е това? - сепна се Мери.
- Не ми е добре - каза Грейс.
Джеси направи физиономия и се отмести от сестра си.
- Мамо, мисля, че ще повърне.
- Мамо, искам да се прибираме.
От бледа Грейс беше станала буквално прозрачна. Телефонът иззвъня отново.
- Джес, баща ти ли е?
- Откъде да знам?
- Как така откъде да знаеш? Нали излиза на екрана.
- Е, да, но... - смънка Джеси.
- Какво „но“?
- Мамо - примоли се унило Грейс.
Трафикът изведнъж се раздвижи, все едно някой беше натиснал бутон. Колите тръгнаха отначало бавно, след това по- бързо и пред Мери се освободи място.
- Мамо, давай! - подкани я Джеси.
Мери се концентрира отново върху шофирането и ускори. Колата дръпна рязко напред и Грейс изстена, сякаш се давеше.
- Мамо! - извика Джеси. - Тя ще повърне.
- Не, няма - отвърна Грейс.
Телефонът иззвъня отново.
- Пак ли е... - започна Мери, но се спря. - Ох, забрави!
Вече караха с над сто километра в час, а движението по магистралата се разреди и се успокои като в неделя сутрин. Мери се поотпусна.
- Добре ли си, мишле?
- Може би. Просто искам да съм си у дома.
- Ето! - провикна се Джеси. - Разкодирах го.
Мери чак подскочи в седалката, а Грейс изохка.
- Какво си разкодирала? - попита Мери.
- Телефона ти. Сега можеш да ползваш който си искаш оператор.
Мери мерна широката усмивка на дъщеря си, а само преди две секунди се беше нацупила.
- Това законно ли е?
- Телефонът си е твой - обясни Джеси. - Кой казва, че трябва да си към някоя от големите компании? Сега може да се включиш към някоя, която е сто пъти по-евтина. Не е ли страхотно?
- Вярно ли? Е, щом казваш, скъпа. Все още работи ли?
- Разбира се, запазила съм всичките настройки. А, и онова обаждане е било от татко. Оставил ти е съобщение.