Ланкастър погледна отново към дъската.
- Какво е това тогава?
- Мисля, че е шифър - отвърна Декър. - Ако съм прав, значи Исус е бил тук.
22
Декър и Ланкастър запечатаха стаята на Деби и повикаха криминолозите, които я изследваха възможно най-щателно. Бърлингтън никога не бе преживявал подобно тежко престъпление и всички - от новобранците до най-високопоставените полицейски началници - даваха най-доброто от себе си.
Семейство Уотсън заяви, че нямат представа откъде са се появили нотите. Декър бе склонен да им повярва. След като криминолозите приключиха, двамата с Ланкастър седнаха да поговорят отново с Бет и Джордж Уотсън.
- Ако този тип е дошъл тук и е написал композицията на стената, възможно ли е да го е направил, без да разберете? - попита ги Декър.
- Ами... нали спим - оправда се сякаш Бет. - Но пък къщата не е толкова голяма. А и стаята ни е точно до тази на Деби. С Джордж спим съвсем леко. Не виждам как би могла да покани момче в нея, без да разберем.
- А през деня? - попита Ланкастър.
- Джордж работи от девет до пет, а аз съм домакиня. Прекарвах у дома повече време от Деби.
- Кога за пръв път забелязахте нотите на дъската? - попита Декър.
- Преди две седмици ги нямаше. Сигурна съм в това - отвърна майката.
- Откъде? - поинтересува се Декър.
- Тогава изтрих цялата дъска. - Бет замълча. - Скарахме се и аз... изгубих самообладание и изтрих всичко - изхлипа тя. - А сега никога няма да я видя.
- За какво се скарахте? - попита Декър, без да обръща внимание на факта, че е разстроена. Нуждаеше се от отговори. И то веднага. А тя можеше да се отдаде на мъката си и по-късно.
Бет се посъвзе.
- Деби завършваше гимназия. Положи изпитите и се справи добре, но не подаде документи в нито един колеж. Оправда се с високите такси. Вярно е, че не можем да я издържаме. Но безброй пъти й обяснявах, че има възможност да получи стипендия. Какво щеше да прави без образование? Да стане като мен? - Тя замълча отново, а съпругът й извърна поглед. - Затова се ядосах и изтрих всичко, написано на дъската. Всичките й послания, че трябва да следва целите си, че ще промени света и прочие. Пълни глупости! Губеше си времето, бездействаше. Затова изтрих всичко! До последната буква! Надявах се да разбере какво се опитвам да й кажа. Но май не се получи... Никога вече няма да й се карам, да й говоря... О, господи! Отиде си детенцето ми!
Бет избухна в сълзи и се разтрепери неконтролируемо на канапето. С помощта на Декър съпругът й успя да я отнесе до спалнята и да я сложи да легне. Декър я чуваше как вика мъртвата си дъщеря чак в другия край на коридора.
Джордж Уотсън се върна при тях няколко минути по-късно и каза:
- Мисля, че за днес е достатъчно... ако нямате нищо против.
- Да сте пътували скоро някъде? - попита го Декър.
Джордж го изгледа смаяно.
- Как разбрахте?
- Онзи тип е дошъл тук и е написал нотите. Ако сте били тук, би трябвало да го видите. Той обаче не би го допуснал. Затова ви питам дали сте пътували.
- Преди седмица отидохме до Индиана, където живее сестрата на Бет. Беше болна. Останахме там два дни и се върнахме.
- Деби беше ли с вас?
- Не, не искахме да отсъства от училище.
- Вероятно е дошъл тогава - отбеляза Декър.
Джордж се разтрепери и обви ръце около тялото си.
- Наистина ли смятате, че това животно е било в дома ни? В стаята на дъщеря ни?
Декър отговори по начин, който не оставяше място за съмнение.
- Да, струва ми се твърде вероятно.
Ланкастър смрази с поглед бившия си партньор и побърза да добави:
- Благодарим ви за помощта, господин Уотсън. Трябва да тръгваме. Много съжаляваме за загубата ви.
Джордж ги изпрати до вратата. Когато я отвори, каза:
- Деби не би могла да помогне на когото и да било, свързан с убийствата в „Мансфийлд“. Жертвите й бяха приятели.
- Разбирам - отвърна Декър. - Надявам се да се окаже, че сте прав.
Джордж Уотсън премигна бързо, сякаш и през ум не му бе минала възможността да греши. После затвори вратата.
Декър и Ланкастър тръгнаха по алеята пред къщата.
- Социалните ти умения са под всякаква критика. Както обикновено - отбеляза саркастично Ланкастър.
- Не съм тук нито за да се сприятелявам с него, нито за да му държа ръката, Мери. Тук съм, за да заловя убиеца на дъщеря му.
- Добре, добре - отстъпи тя. - Получих имейл от криминолозите. Не са открили нищо обезпокоително в телефона или лаптопа на Деби. Никакви снимки, имейли, текстови или гласови съобщения. Никакви постове в сайтовете, в които Деби се е регистрирала. Според майката там е имало някакви намеци за нашия човек, но явно Деби ги е изтрила. Възможно е специалистите да се поразровят по-надълбоко и да открият нещо.