Осемнайсет минути след това на вратата се почука. Декър отвори. На прага стоеше Ланкастър.
Надзърна зад гърба й. Тялото на Лафърти лежеше на земята върху парче найлон. Терасата бе задръстена от насъбралите се криминолози, които правеха снимки и измервания и търсеха следи на всички възможни места.
Съдебният медик, нисък шейсетинагодишен мъж с брада, бе коленичил до Лафърти. Той вдигна поглед към Ланкастър.
- Мъртва е от три часа.
- Което означава, че е убита половин час след полунощ - отбеляза Декър.
- Причина за смъртта? - попита Ланкастър.
Медикът повдигна блузата на Лафърти и откри една-единствена прободна рана.
- Навътре и нагоре - каза той. - Чак до сърцето. Смъртта е настъпила почти незабавно. Кръвта очевидно е текла на друго място. Но не е била много. Ножът е пронизал сърцето и то е спряло да изпомпва.
Една мисъл мина през главата на Декър и той я изрече на глас:
- Проверихте ли гениталиите? Има ли наранявания?
Ланкастър го изгледа остро, сетне се обърна към съдебния медик.
Изражението на лицето му подсказа на Декър какъв е отговорът. Медикът изрече бавно:
- Убиецът е използвал много тъп нож, за да... осакати гениталиите й.
Ланкастър погледна Декър.
- Както и преди - промълви тя.
- Да. Както и преди.
На паркинга спряха три черни джипа.
- Това са федералните - каза притеснено Ланкастър. - Повиках ги, докато идвах насам.
Богарт вървеше най-отпред, като вземаше по две стъпала наведнъж. Беше рошав, по джинси и пуловер и с гуменките на бос крак. Мъжете зад него бяха облечени по сходен начин, но бяха взели и сините си якета с надпис ФБР.
Богарт застана до трупа и се взря в него. Потърка първо очите си, после брадичката си и зарея поглед над парапета.
Декър го чу да прошепва гневно: „По дяволите!“. След секунди се обърна към тях.
- Какво знаем до момента?
Ланкастър му съобщи часа и причината за смъртта. Разказа му и за откритието на съдебния медик.
- Да си видял или чул нещо, Декър? - попита пребледнелият Богарт.
Разказа му каквото знаеше. Накрая добави:
- Бях се унесъл. Шумът може да е продължавал известно време, преди да го чуя.
- Знаете ли къде е била тази вечер? — попита Ланкастър.
Богарт сякаш не чу въпроса й.
- Ако успеем да проследим маршрута й — обади се Декър, - можем да попаднем на следа.
- Знам! - отвърна рязко Богарт.
- Разбираме, че моментът е труден за вас, агент Богарт... - започна Ланкастър.
Декър я прекъсна:
- Колкото по-бързо разберем къде е била, толкова по-големи шансове имаме.
Богарт хвърли поглед към Лафърти и им даде знак да го последват по стълбите.
Качиха се в един от черните джипове. Агентът на ФБР седна отпред, а Ланкастър и Декър се вмъкнаха на задната седалка. Богарт отпи вода от малка бутилка, оставена в предната конзола, и каза:
- Лафърти ми беше протеже, защото виждах заложби у нея. Беше добър агент, не просто стенографка. - Той се обърна и изгледа остро Декър. - Досега не съм губил никого от моите хора. Трудно ми е да го приема.
- Сигурна съм - отвърна Ланкастър.
- Какво е правила тази вечер? - попита Декър. - В един хотел ли сте отседнали всички?
- Да, в „Сенчъри“.
- На един етаж ли сте?
- Не, разпръснати сме на три различни етажа. Но Лафърти беше настанена в съседство с друг агент.
- Кога някой от вас я е видял за последен път? - попита Ланкастър.
- Попитах всички, докато идвах насам. Някъде към девет и половина. Работила е в стаята на агент Дароу. Преглеждали са разни документи. После се е прибрала в стаята си.
- Знаем ли дали наистина се е прибрала? - попита Декър.
- Всъщност е споменала пред Дароу, че излиза да си купи някои неща, от които има нужда.
- Казала ли е какви неща или откъде ще ги купи?
- Дароу предполага, че е отишла до някоя аптека, защото и преди била ходила. Агентите не разполагаха с достатъчно време да се подготвят, тръгнаха на пожар за насам.
- Ходила е до аптека и преди? - попита Ланкастър. - Може пак да е отишла в същата.
- Може. Най-вероятно за тоалетни принадлежности - отвърна Богарт, зареял поглед през прозореца. Мислено бе много далече от тук.
Декър се облегна и се замисли за миг.
- На две преки от „Сенчъри“ има денонощна аптека. Аз лично бих отишъл там, защото е най-близката. А на паркинга има камери.
- Ще проверим дали са хванали нещо - каза Богарт.
Пътуването им отне едва двайсет минути, тъй като бе посред нощ, а и Богарт пренебрегна всички пътни знаци и ограничения на скоростта.