В четири без нещо Бърлингтън спеше. По улиците се движеха съвсем малко коли и не видяха нито един пешеходец. Завариха само двама души в денонощната аптека. Единият стоеше зад бронираното стъкло на касата, другият редеше дезодоранти в козметичната секция. И двамата бяха на смяна от осем вечерта. Богарт им показа снимка на Лафърти и ги попита дали са я виждали.
- Снощи не е идвала. Но предишната вечер я видях.
- Това означава, че може да не е успяла да стигне до тук - отбеляза Декър.
Поискаха записите от охранителните камери на паркинга и ги получиха.
- Би трябвало да е дошла пеша - каза Декър. - Прекалено близо е за кола.
- А и всичките ни коли са налице - допълни Богарт.
Той пъхна диска в лаптопа, който държеше в джипа си. В единия ъгъл на екрана се появи часовник и Богарт превъртя до 9:30 ч. Тримата се взряха напрегнато. Когато часовникът показа 9:59 ч., Декър прошепна:
- Ето я.
Лафърти се появи от уличката, която минаваше отстрани на аптеката. Направи две крачки и нещо я дръпна рязко назад.
- Пусни го отново, този път бавно - каза Декър.
Богарт го направи и превъртя кадрите още пет пъти, като се опитваше да увеличи картината максимално. Декър се взираше в екрана, запаметяваше всеки детайл и го подреждаше в главата си.
- Не мога да видя кой се крие отзад.
- Ще се опитаме да увеличим още образите - каза Богарт. - Моите хора вършат чудеса.
- Знаел е, че има камера - отбеляза Декър. - Също като в училището. Не е искал да го видим. Дори част от него.
- Как се е справил с нея толкова бързо? - попита Богарт. - Лафърти беше здрава и силна.
- Ръката, скрита в ръкавица, на врата й - каза Декър. - Възможно е да е имало нещо в нея. Лафърти се отпусна прекалено бързо. Вероятно я е парализирал с инжекция.
- Ако е така, кръвните тестове ще го докажат - обади се Ланкастър.
- Отвлекли са я в девет и петдесет и девет - каза Декър.
- Но времето на смъртта е около полунощ - отбеляза Ланкастър.
- Което означава, че са я държали жива два часа - довърши Декър.
Богарт изглеждаше напрегнат.
- Каза, че гениталиите й са осакатени. Смяташ ли, че преди това са я изнасилили?
Декър поклати глава.
- Жена ми не беше изнасилена. Но беше осакатена на същото... място - добави той.
- Каква е целта? - учуди се Богарт. - Защо? Не виждам никакъв смисъл.
- Когато попитах Леополд дали е направил нещо друго на жена ми, той не отговори. Информацията за това бе скрита от обществеността. Той би могъл да знае само ако е бил там, а знаем, че не е бил. Някой друг обаче може да му е казал. Но след като не отговори на въпроса ми, нямам представа дали наистина не знаеше, или не искаше да ми каже. И в двата случая продължавам да го подозирам.
Богарт нервно разтърка с длан лицето си.
- Какво друго?
- Била е в ръцете им в продължение на два часа. Вероятно по някое време е дошла на себе си, преди да я убият.
- Защо изобщо са я отвлекли? - каза Ланкастър.
- Да разберат в каква посока върви разследването - отговори Богарт.
Декър кимна.
- Искали са да разберат какво знаем. Дали сме постигнали някакъв напредък.
- Лафърти не би им казала нищо - заяви рязко Богарт.
- Никой не е неуязвим при зверски мъчения. Всичко зависи от тактиката, която използват - възрази Декър. - Може да е проговорила въпреки волята си. Както и да, най-добре да предположим, че знаят всичко, което знаем и ние. Включително и това, че сме открили подземния тунел.
Богарт погледна застиналия кадър на екрана, който показваше ръката в ръкавица, сграбчила младата жена за врата.
- Как не е усетила, че някой я следи? - зачуди се той. - Би трябвало да е вървял точно зад нея.
- Може да я е причакал в уличката - обади се Ланкастър.
Богарт поклати глава.
- Откъде ще знае дали и кога ще отиде до аптеката?
- Може да е наблюдавал хотела и да я е проследил, когато е излязла. Ходила е до аптеката поне веднъж преди това. Може да го е разбрал и да е предвидил вероятността да отиде там отново. А може и да го е видяла, но поради някаква причина да не го е приела като заплаха - добави Декър.
- Да не го е приела като заплаха? - възрази Богарт. - На тъмна пуста уличка? При положение, че имаме масов убиец на свобода?
- Може да не се е почувствала заплашена, ако онзи, когото е видяла, не е изглеждал подозрителен - предположи Декър.
Богарт почервеня, лицето му се разкриви в противна гримаса.
- Да не би да обвиняваш мен или някой от хората ми в нейното убийство? - попита той. - Защото тя не познава абсолютно никого в този скапан град!
- Нямах това предвид - отвърна спокойно Декър.
Богарт размаха пръст пред лицето му.