Тя го зяпна смаяно.
- Мамка му, да не искаш да ми кажеш, че никога не е ставало въпрос за магазините, а за номер на сграда? Но той каза...
- Той е казал „седем-единайсет“. Което си е седем-едно-едно. Ти обаче си го записала по начина, по който би го записал всеки човек в тази страна. Предположила си, че става въпрос за веригата магазини, а той е имал предвид нещо съвсем друго.
- Но той не ме поправи!
- Да не би да си очаквала да ти нарисува карта? Те възприемат това като игра. Която се играе по техните правила.
- Добре, разполагаш с номера, но каква полза от него, ако не знаеш името на улицата.
- Знам името на улицата. То се крие в имейл адреса.
- Малард две хиляди? Но откъде знаеш, че се намира точно в Чикаго? Как този град е свързан със случилото се в Бърлингтън?
- Не е свързан с Бърлингтън, а с мен.
- Но, Еймъс, какво...
Ланкастър не успя да довърши изречението, тъй като Декър вече бе излязъл от стаята.
- Кучи син! - промърмори Ланкастър.
Джеймисън я погледна разбиращо.
- Не ти е за пръв път, предполагам.
- Дръж ме в течение, Джеймисън. И се грижи за него. Може да е гениален, но понякога дори гениите вършат глупости.
- Обещавам.
И Джеймисън забърза след Декър.
Ланкастър се отпусна на стола и впери поглед в записките си. Смачка ги на топка и ги запрати към другия край на кабинета си.
- Майната им на „Севън-Илевън“!
40
Автомобилът на Джеймисън се оказа толкова малък, че не успя да побере Декър. В крайна сметка демонтираха предната седалка и той се намести на задната, като простря дългите си крака на освободеното място.
Седеше със затворени очи и ръце, скръстени върху огромния му корем. Отбиха се в хотелската му стая, където той напъха чисти дрехи в платнена торба. Вече знаеше, че Джеймисън винаги държи пътна чанта в миниатюрния багажник на колата си.
- Стандартна процедура за всеки репортер - уведоми го тя.
Когато потеглиха, Джеймисън го погледна притеснено в огледалото.
- Съжалявам, че предпазният колан не стига до задната седалка - каза тя.
- Гледай да не катастрофираме - отвърна Декър, без да отваря очи. - Ще се превърна в огромен снаряд, по-голям от колата ти. Убеден съм, че не искаш да видиш ефекта от масата на задника ми, умножена по ускорението.
Джеймисън насочи вниманието си към пътя. Вече повече от три часа пътуваха по междущатската магистрала. Намираха се в Индиана. Оставаха им още четири часа път.
- Резервирах стаи по интернет - уведоми го тя. - В „Камфърт Ин“ в покрайнините на Чикаго. Няма да изкара банковата ми сметка на червено. - Обърна се и го погледна. - Още не си ми казал къде отиваме.
- Казах ти. Броктън, Илинойс. Предградие на Чикаго, на трийсетина километра южно от него. Не бива да се бърка с Броктон, Илинойс, селце с триста жители в окръг Хаос.
- Има окръг с подобно име? Сериозно ли говориш?
- Не съм го кръстил аз.
- Добре, но не си ми казал къде точно в Броктън отиваме.
- На адреса, който Леополд ми е оставил.
- Номер седемстотин и единайсет, но на коя улица?
- Името на улицата е „Малард две хиляди“.
- В Илинойс няма улица е подобно име. Проверих вече.
- Има улица с подобно име, но звучи другояче.
- Не разбирам.
- Името е кодирано, Джеймисън. Опитай се да разгадаеш кода.
Изминаха няколко минути.
- Добре, предавам се. Не ме бива в решаването на кръстословици.
- Името на улицата е „Дъктон“. А сега го раздели на срички. Едва ли ще те затрудни. Вярвам в теб.
Джеймисън съсредоточи вниманието си върху пътя.
- Дък-тон. По дяволите! - възкликна тя минута по-късно. - Малард е зеленоглава патица, дък. А две хиляди фунта са горе-долу един тон. Дък-тон.
- Поздравления, току-що издържа изпита за младши детектив.
- Но какво се намира на „Дъктон“?
- Място, което наричах свой дом.
Тя го погледна през рамо, но Декър бе зареял поглед навън.
- Твой дом?
- По-късно, Джеймисън. Сега просто карай. Не забравяй, че нямам предпазен колан.
Тя се обърна сърдито напред, натисна рязко педала на газта и се усмихна доволно, когато чу главата му да се удря в страничната колона в резултат на рязкото ускорение.
Отбиха от магистралата, за да заредят, да обядват и да ползват тоалетна.
Джеймисън си поръча чийзбургер, пържени картофи и бира, а Декър - голяма пица и кока-кола.
Той погледна чинията й и отбеляза:
- Мислех, че си падаш по здравословното хранене. Въпреки китайската храна снощи.
Тя отхапа от чийзбургера и остави по брадичката й да потече мазен сос, преди да го избърше.