— Копеле гадно! — изсъска тя и седна на пода. Разтърка наранените си устни, облиза кръвта и за миг сякаш изтрезня.
Мъжът се изправи и посегна към чашата. Усмихна се злорадо. Лутър изстина при вида на тази усмивка. Напомни му на звяр, който всеки миг щеше да унищожи жертвата си.
— Копеле гадно! — повтори тя по-тихо. Понечи да се изправи, но той я сграбчи, изви ръцете й и я просна на пода. После седна на леглото и я изгледа победоносно.
Лутър стоеше зад огледалото, стискаше и отпускаше юмруци. Искрено се надяваше някой от дошлите в къщата да влезе в този момент. Увери се, че уредът за дистанционно управление е на мястото си, и отново погледна към спалнята.
Жената беше успяла да седне на пода. Романтичните й чувства се бяха изпарили. Движенията й бяха бавни, но добре премерени. Партньорът й очевидно не забеляза нито смяната в настроението й, нито гневния блясък в очите й. Иначе не би й подал ръка да се изправи.
Коляното й се заби право в слабините му. Той се преви на две. Възбудата му се стопи изцяло. Свлече се безмълвно на пода. Едва си пое дъх. Любовницата му се пресегна за бикините си и започна да ги обува.
Той я хвана за глезена и успя да я повали на земята. Бикините й увиснаха около коленете.
— Мръсница! — изрече задъхано той и дръпна глезена й към себе си.
Тя започна да рита. Заби пета между ребрата му. Той обаче не я изпусна.
— Ах, ти, долна мръсница!
Заплашителните нотки в гласа на мъжа изправиха Лутър на крака. Имаше желание да изскочи иззад огледалото и да отърве жената.
Погледът на насилника накара Лутър да застине от ужас. Видя го как сключва ръце около шията й.
Очите й се напълниха със сълзи. Мозъкът й се проясни въпреки погълнатия алкохол. Тя се опита да се извърти, да се изскубне от нападателя. Хватката около шията й се стягаше. Ставаше все по-трудно да си поеме дъх. Ноктите й дращеха отчаяно ръцете на мъжа над нея.
Лутър видя, че ръцете на мъжа са разкървавени, но стискаха все така здраво.
Жената риташе и извиваше тяло, но противникът й бе двойно по-едър от нея. Усилията й оставаха напразни.
Лутър стрелна поглед към уреда за дистанционно управление. Би могъл да отвори вратата. Би могъл да сложи край на разигралия се ужас. Ала не можеше да помръдне. Наблюдаваше трагедията безпомощно, с плувнало в пот чело. Дишаше учестено. Постави ръце на стъклото, което го делеше от спалнята.
Дъхът му секна. За частица от секундата жената бе успяла да грабне ножа за писма. Замахна и проряза ръката на противника си.
Той изохка от болка, пусна жертвата си и се хвана за наранената ръка. Имаше вид на човек, който не може да повярва на очите си. Да се остави на една никаквица!
Вдигна поглед и изръмжа така зловещо, че Лутър се вледени.
Замахна към жената и й нанесе зашеметяващ удар. Юмрукът му се стовари върху нежното й лице и от носа и устните й бликна кръв.
Лутър не можа да си обясни дали влиянието на алкохола в този случай бе благотворно, но ударът, който би повалил и слон, само успя да я разяри. Надигна се и се заклатушка към огледалото. Лутър видя ужаса, изписал се по лицето й, когато разбра, че хубостта й е съсипана. Разшири невярващо очи, прокара ръка по отеклия нос и опипа разклатилите се зъби. Беше се превърнала в един размазан портрет. Най-голямата й гордост отиваше на кино.
Обърна се към мъжа. Мускулите на гърба й яростно се стегнаха. Спусна се като светкавица и нанесе втори унищожителен удар в слабините на нападателя си. Той се изтърколи и се запревива от болка. Присви колене и се хвана за удареното място.
Почервеняла от гняв, жената коленичи до него и стиснала ножа за писма с две ръце, го вдигна над главата си.
Лутър хвана уреда за дистанционно управление, пристъпи към вратата и постави пръст на бутона.
При вида на ножа, насочен право към сърцето му, мъжът събра сили и нададе пронизителен крясък, който не остана нечут.
Лутър замръзна на място. Вратата на спалнята се отвори с трясък.
Двама мъжаги с ниско подстригани коси и добре изгладени костюми нахлуха в стаята с револвери в ръце. Прецениха ситуацията и взеха решение, преди Лутър да предприеме каквото и да било.
Разнесоха се мигновени изстрели.
Кейт Уитни преглеждаше за пореден път папката с документи пред себе си.
Ставаше въпрос за престъпник с четири предишни присъди и още шест предявени обвинения, които не се бяха превърнали в присъди поради уплахата на свидетелите или предварителното им елиминиране. Истинска бомба със закъснител, която би могла да избухне всеки момент, за да унищожи поредната си жертва — вероятно пак жена.
Кейт работеше върху обвинението, предявено към него във връзка с убийство при опит за кражба и изнасилване. Според законите на щата Вирджиния престъпникът трябваше да получи смъртно наказание. Този път Кейт реши да стигне до края. Никога преди не беше пледирала за смъртно наказание, но досието пред нея наистина си го биваше. Заслужаваше ли живот човекът, погубил по особено мъчителен начин деветнайсетгодишна студентка, която бе имала неблагоразумието да иде до магазина посред бял ден за чифт найлонови чорапи и нови обувки?