Потеглиха. На Гавин му хрумна да хукне към своя автомобил и да започне преследване, но реши, че на четирийсет и шест години човек не бива да натоварва сърцето си. Все някога щеше да се добере до тях. Вдигна яката на палтото си и се отдалечи от блока.
Наближаваше полунощ. Автомобилът на Джак спря пред апартамента на Кейт.
— Още ли не си се отказал, Джак?
— Не си падам по стенописите, Кейт.
— Какво?
— Няма значение. По-добре върви да поспиш. И двамата имаме нужда от сън.
Кейт постави ръка върху дръжката на вратата, но се поколеба да излезе веднага. Обърна се пак към Джак и нервно отметна един кичур зад ушите си. Този път в погледа й не се четеше страдание. Изражението на лицето й бе по-особено, но Джак не можеше да го разчете. Дали беше изражение на облекчение?
— Виж, онази вечер ти каза, че…
Джак преглътна тежко и хвана кормилото с две ръце. Беше очаквал този въпрос.
— Кейт, мислех си…
Тя долепи длан до устните му.
— Ти се оказа прав, Джак. Оказа се прав по отношение на много неща — промълви Кейт и слезе от автомобила.
Джак я видя да влиза в блока и запали колата.
Когато се прибра, откри, че лентата на телефонния секретар се е запълнила докрай. Индикаторът за получени съобщения проблясваше яростно. Единственото разумно решение беше да не му обръща внимание. Джак изключи телефона, загаси осветлението и се опита да заспи.
Не му беше лесно.
Въпреки демонстрираната увереност пред Кейт той си даваше сметка, че е било рисковано да поеме случая, преди да е говорил с когото и да било от фирмата. Постъпката му бе равнозначна на професионално самоубийство. От друга страна, разговорите с колеги нямаше да доведат до нищо добро. Съдружниците на фирмата биха предпочели да си прережат вените пред перспективата да се сдобият с Лутър Уитни за клиент.
Така или иначе, Джак беше адвокат, а Уитни имаше нужда от защита. Принципните въпроси са винаги трудни за разрешаване и понякога си струва да гледаш на нещата само в черно и бяло. Добро-лошо, справедливо-несправедливо. За съжаление адвокатската професия изискваше почит към сивотата. Най-важното бе кой клиент плаща сметката.
Джак реши, че няма връщане назад. Стар приятел бе изпаднал в беда и потърси помощта му. Нищо, че изведнъж започна да го гледа доста наострено. Обвиняемите рядко се отнасят дружелюбно с адвокатите си. Тъй или иначе, Лутър сам бе помолил за помощта му. В тази работа нямаше място за полутонове. Нямаше връщане назад.
21
Дан Кърксен запрелиства „Вашингтон Поуст“ с чаша портокалов сок в ръка. Не успя да отпие и глътка. Гавин бе публикувал материал за убийството на Кристин Съливан, като главната новина бе, че новият съдружник в „Патън, Шоу и Лорд“ е поел защитата на обвиняемия. Кърксен тутакси набра домашния номер на Джак. Не се обади никой. Административният директор се облече, поръча да докарат колата му и пристигна във фирмата точно в осем и половина. Мина покрай стария кабинет на Джак, в който още имаше кашони и лични вещи. Новият бе в съседство с кабинета на Лорд. Беше елегантен и просторен — около петдесет квадратни метра, с мебели в старинен стил, барче за питиета и панорамна гледка към града. Кърксен начумерено отбеляза, че собственият му кабинет не може да се мери с този.
Джак седеше на бюрото си, извъртял стола настрани, с гръб към вратата. Административният директор не сметна за нужно да почука. Нахлу вътре и тупна вестника на бюрото.
Джак бавно се извърна и погледна вестника.
— Поне не са сбъркали името на фирмата ни. Страхотна реклама. Току-виж, сме привлекли някои едри риби.
Кърксен седна, без да откъсва поглед от Джак. Заговори бавно и отмерено, сякаш приказваше на дете.
— Да не си се побъркал, Джак? Ние не поемаме защитата на криминални. Знаеш много добре, че не се занимаваме със съдебни процеси. — Изправи се рязко, зачервен и потен. Дребното му тяло се тресеше от гняв. — Да не говорим, че този скот е убил съпругата на най-важния ни клиент.
— Не си съвсем прав. Не сме се занимавали с криминални случаи, но ето, сега се занимаваме. Освен това са ме учили, че заподозреният е невинен до доказване на противното, Дан. Аз ли трябва да ти го припомням? — изгледа го немигащо Джак. Нося четири милиона на фирмата, а ти — някакви си мижави шестстотин хиляди. Я по-кротко, глупако.
Кърксен бавно заклати глава, облещил очи.
— Джак, струва ми се, че не си запознат с процедурата по поемане на нови случаи. Ще инструктирам секретарката си да ти предостави необходимата информация. Междувременно се постарай да разграничиш и себе си, и фирмата от тая гадост.