Лорд успя да асимилира само малка част от речта на дребното човече. Не беше разговарял със Съливан от няколко дни. Никой не отговаряше на обажданията в офиса и дома му. Не се знаеше къде е изчезнал. Това не беше характерно за стария му приятел, поддържащ постоянен контакт с малкия елитен кръг, към който самият Санди отдавна принадлежеше.
— Предлагам ти веднага да предприемем нещо срещу Греъм. Не можем да оставим нещата така. Хич не ме интересува, че има Болдуин за клиент. В края на краищата Болдуин също се познава със Съливан. Сигурно не е много доволен от развоя на събитията. Защо не свикаме Управителния съвет довечера? Едва ли ще ни отнеме много време да стигнем до някакво разрешение. После…
Лорд махна с ръка, за да прекъсне тирадата на Кърксен.
— Аз ще имам грижата.
— Мислех си, че като административен директор…
Лорд му хвърли смразяващ поглед.
— Казах, че ще имам грижата — отсече той и пак се обърна към прозореца. Достойнството на Кърксен бе уязвено както никога преди. Не знаеше, че Лорд е всъщност загрижен за покушението срещу заподозрения и мистериозното изчезване на Уолтър Съливан.
Джак паркира, огледа улицата и стисна очи. Това не му помогна, тъй като номерът на колата й сякаш се вряза в мозъка му. Изскочи навън и се залюшка между автомобилите по заледената улица.
Пъхна ключа в ключалката, пое си дъх и натисна дръжката.
Дженифър седеше на табуретката пред телевизора. Беше облякла къса черна пола, черни чорапи на фигурки и черни обувки на висок ток. Бялата й блуза се разтваряше над гърдите, където проблясваше изумрудена огърлица. Дългото палто от самурена кожа бе внимателно положено върху изтърбушения диван на Джак. Когато той влезе, Дженифър го измери с поглед, но не каза нищо. Само стисна още по-плътно хубавите си рубинени устни.
— Здрасти, Джен.
— Явно си бил много зает през последното денонощие, Джак — изрече тя и се загледа в маникюра си.
— Трябва да се печели, Джен, знаеш как е!
Той свали палтото си, изхлузи вратовръзката и отиде да си вземе една бира от кухнята. Върна се и седна на дивана срещу Дженифър.
— Добра работа си свършил днес — отбеляза тя. Бръкна в чантата си и подхвърли броя на „Вашингтон Поуст“.
— Аха.
Джак погледна към вестника.
— Фирмата няма да ти го позволи.
— Жалко, вече изпратих документите.
— Не говоря празни приказки. Какво те е прихванало, по дяволите?
— Джен, познавам този човек. Добре го познавам, той е мой приятел. Сигурен съм, че не е убиец, и искам да го защитя. Адвокатите са длъжни да защитават невинните.
— Става дума за Уолтър Съливан, Джак — приведе се напред Дженифър. — Помисли си малко.
— Знам, но какво от това? Нима искаш да кажеш, че Лутър Уитни няма право на добра защита, защото някой си твърди, че той е убил жената на Съливан? Къде ги пише тези закони?
— Уолтър Съливан е твой клиент.
— А Лутър Уитни е мой приятел. Запознал съм се с него много преди да срещна Съливан.
— Джак, ти се готвиш да защитаваш един отявлен престъпник. Прекарал е зад решетките половината си живот.
— Не е бил в затвора от двайсет години.
— Но е осъждан за криминални престъпления.
— Не и за убийство — не остана длъжен Джак.
— Слушай, в този град адвокатите са повече от престъпниците. Защо не го оставиш на някой колега?
— Искаш ли бира?
— Отговори ми.
Джак стана и запрати бирената кутийка по стената.
— Защото сам ме помоли, по дяволите!
Джен вдигна поглед. По лицето й мина сянка на уплаха. Грабна палтото си и се облече.
— Правиш голяма грешка. Дано се осъзнаеш, преди да се стигне до непоправимото. Баща ми щеше да получи инфаркт, когато прочете статията.
Джак сложи ръка на рамото й, обърна лицето й към своето и каза тихо:
— Джен, трябва да го направя. Надявах се да ме разбереш.
— По-добре намали бирата и се замисли над бъдещите си планове.
Вратата се затвори след нея. Джак чукна чело о рамката й.
Отиде до прозореца и видя как колата й бавно потегля. Седна и отново грабна вестника.
Лутър го помоли да постигне споразумение. В този случай обаче за споразумение и дума не можеше да става. Процесът беше привлякъл вниманието на цялата общественост. Телевизионните репортери бяха запознали зрителите с информацията по случая. Лицето на Лутър бе познато на стотици милиони хора. Бяха започнали допитвания до общественото мнение относно вината на Лутър. Почти всички граждани отхвърляха версията за невинността му. Горелик си точеше зъбите за пост в министерството. Надяваше се, че това дело ще бъде повратна точка в кариерата му. Имаше амбиции да стигне до екипа на губернатора на щата.