Ниският, плешив и гръмогласен Горелик представляваше сериозна заплаха. Беше готов на всичко, за да забие ножа в гърба ти. Джак си даваше сметка, че му предстои дълга и тежка борба, в която нечестните ходове не са изключени.
На всичкото отгоре Лутър не желаеше да говори. Беше подплашен. Защо ли намеси името на Кейт? Цялата история беше абсурдна. Как щеше да се изправи в съда, за да защити Лутър, след като не разполагаше с нито едно доказателство? Доказателствата бяха грижа на щата. Лошото е, че щатът разполагаше с достатъчно улики, за да се стигне до присъда. Колкото и да се напъваше Джак, всеки щеше да натяква, че клиентът му е бил на три пъти в затвора. Никой не би се замислил над последните двайсет години без нито едно провинение. Защо ли да го правят? Присъдата щеше да е чудесен завършек на разигралата се трагедия. Истинско потвърждение на правилото за счупената стомна. Три присъди или краят на един човешки живот. В главната роля: Лутър Уитни.
Джак захвърли вестника и помете стъклата от строшената бутилка. Отиде в спалнята и се преоблече по фланелка.
Спортният център бе на десет минути път с кола. Джак успя да намери място за паркиране, заключи автомобила и се втурна към входа. Черната лимузина зад него нямаше късмет. Шофьорът й обиколи пресечката няколко пъти, докато намери пролука от отсрещната страна на улицата.
Той изтри стъклото на прозореца откъм мястото на пътника, слезе и изтича по стълбите на сградата. Огледа се, стрелна с поглед лъскавия лексус на Джак и бавно влезе в спортния център.
Джак изкара три игри и седна на пейката. Фланелката му бе залепнала от пот. Наоколо тичаха необуздани тийнейджъри. Едно слабовато чернокожо хлапе с широки шорти и големи гуменки подхвърли топката към него. Джак му я подаде обратно.
— Май се умори, а? — подвикна момчето.
— Не. Просто съм остарял.
Джак се изправи. Боляха го краката. Тръгна към изхода. Някой постави ръка на рамото му.
Джак подкара автомобила си и погледна крадешком към непознатия спътник.
Сет Франк изучаваше интериора на колата.
— Чувал съм големи хвалби за тази марка. Колко ви струваше, ако не е тайна?
— Четиристотин деветдесет и пет хиляди. Заредена.
— Боже господи! Че аз далеч не мога да изкарам толкова за цяла година.
— И аз не можех до скоро.
— Доколкото знам, обществените защитници не получават големи заплати.
— Така е.
Двамата замълчаха. Франк си помисли, че трябва да е нарушил доста неписани правила.
— Вижте, лейтенанте — проговори Джак най-сетне, — предполагам, че не се интересувате от това каква кола карам. Защо ме потърсихте?
— Горелик ще спечели делото.
— Може би. Възможно е обаче да удари на камък. Нямам намерение да се отказвам.
— Ще отречете ли вината на Уитни?
— Не, сам ще го закарам до затвора в Грийнсвил и ще му забия спринцовката. Други въпроси?
— Добре де — усмихна се Франк. — Мисля, че трябва да поговорим. Не знам дали ще е от полза за обвиняемия, но бих искал да ме изслушате.
— Само не се надявайте, че на свой ред ще ви предоставя информация.
— Знам едно местенце, където месото се реже като масло, а кафето е много прилично.
— Закътано ли е? Служебната ви униформа е доста отблъскваща.
— Други въпроси? — ухили се дружелюбно Франк.
Джак се насили да се усмихне в отговор и подкара към апартамента си, за да се преоблече.
Франк още отпиваше от първото си кафе, когато Джак си поръча второ. Паят с месо се бе оказал великолепен, а заведението беше разположено в толкова отдалечен район, че човек трудно би го намерил без чужда помощ. Джак предположи, че са се озовали някъде из южната, аграрна част на Мериленд. Той огледа посетителите. Те се брояха на пръсти и не обръщаха никакво внимание на околните. Извърна се към събеседника си.
— Разбрах, че преди време двамата с Кейт Уитни сте били доста близки — погледна го любопитно Франк.
— Тя ли ви каза?
— Не, разбира се. Кейт дойде до участъка няколко минути, след като си бяхте тръгнали днес. Баща й не пожела да я види. Поговорихме си малко. Извиних й се за развоя на събитията. Не биваше да постъпвам така с нея. Позволих си да я превърна в оръдие срещу собствения й баща. Ужасна работа.
— Да, но номерът проработи. Според някои хора най-важното е успехът.
— Както и да е. Стана дума и за теб. Забелязах, че Кейт не е безразлична.
Сервитьорката донесе кафето на Джак. Той отпи от него. Снегът бе престанал. Земята бе покрита с дебела бяла пелена.
— Слушай, Джак, всички доказателства по случая с Уитни са само косвени, но това е достатъчно, за да тикнеш някого в затвора.