— Съгласен съм.
— Работата е там, че те не се връзват помежду си.
Джак остави чашата и се наведе напред.
— Целият съм слух!
Франк се огледа крадешком и продължи.
— Знам, че поемам риск, но не съм избрал професията на следовател, за да пращам в затвора невинни хора. Достатъчно престъпници се разхождат на свобода.
— Та какво не се връзва?
— Ще откриеш несъответствията сам, когато ти предоставят документацията. Убеден съм, че Лутър Уитни е извършил кражбата, но не вярвам във версията, че е убил Кристин Съливан. Предполагам…
— Предполагате, че той е присъствал на убийството.
Франк се ококори изненадан.
— Кога ти хрумна тази версия?
— Не много отдавна.
— Според мен Лутър Уитни е бил сварен точно когато е бъркал в меда и е трябвало да прекара доста време в кошера.
Джак изглеждаше озадачен. Франк обясни разположението на тайния сейф, несъвпаденията в уликите и собствените си съмнения.
— С други думи, Лутър е наблюдавал от тайника всичко, което е станало в спалнята през онази нощ. Видял е и убиеца, и заличаването на следите, тъй ли? — зяпна адвокатът.
— Тъй ми се струва, Джак.
— Но не е съобщил за убийството, за да прикрие собственото си престъпление.
— Ами да. Това обяснява мълчанието му.
— Да, но не обяснява отказа да посочи убиеца сега.
— Единственият друг заподозрян би бил самият съпруг, но не ми се вярва той да го е сторил.
Джак се замисли за Уолтър Съливан.
— Не, и на мен не ми се вярва. Кой е бил в такъв случай?
— Човекът, с когото Кристи е имала уговорена среща през онази нощ.
— Доколкото разбирам, кръгът се свежда до около един милион потенциални любовници.
— Не съм казал, че ще ни е лесно.
— Имам предчувствието, че ще е някоя важна клечка.
— Защо?
Джак отпи малко кафе и забоде поглед в ябълковия пай.
— Вижте, лейтенанте…
— Наричай ме Сет.
— Добре, Сет. Ще се престраша да говоря открито. Благодаря за информацията, но…
— Но не си сигурен, че можеш да ми се довериш и нямаш желание да излагаш клиента си на опасност.
— Ами да.
— Разбирам.
Платиха сметката и се качиха в колата. Снегът заваля така обилно, че чистачките едва смогваха да изтрият стъклото.
Франк бе вперил поглед напред. Вероятно бе потънал в размисъл или очакваше Джак да проговори.
— Е, добре. Ще се престраша. И бездруго нямам голям избор.
— Изборът е доста ограничен — рече Франк, без да отмества поглед.
— Да предположим, че Лутър е бил в къщата по време на убийството.
Франк погледна с облекчение към спътника си.
— Аха.
— Лутър не излиза лесно от равновесие. Човек трябва да го познава отблизо, за да знае как би реагирал в подобен случай. Имай предвид, че той е честен и сериозен мъж независимо от трите си присъди. Ако имах деца, бих ги поверил единствено на него, защото знам, че той ще ги пази като очите си. Лутър е невероятно способен човек. Нищо не убягва от погледа му. Нещата при него са винаги под контрол.
— Само дето дъщеря му го хвана в капана.
— Признавам, че не би предвидил такава постъпка. Никога не би я заподозрял в подлост.
— Джак, мисля, че познавам този тип хора. В практиката си съм попадал на изключително свестни крадци.
— Искам да ти кажа, че Лутър щеше сто на сто да се опита да предаде убиеца в ръцете на правосъдието. Нямаше да остави нещата току-така, освен ако…
— Освен ако?
— Освен ако няма някаква основателна причина да не го прави. Не е изключено убиецът да е бил човек, когото Лутър познава лично или задочно — от пресата.
— Имаш предвид някоя влиятелна особа, за която Лутър не би разгласил, защото е убеден, че няма да му повярват?
— Да, Сет. Има и още нещо. — Джак зави и наближи спортния център. — Никога преди не бях виждал Лутър уплашен. С него се е случило нещо. Той не може да си каже името от страх. Решил е да поеме върху себе си цялата отговорност, но не знам защо. Имам чувството, че не е имал намерение да се връща в Щатите.
— Но го е направил.
— Точно това не мога да проумея. Знаеш ли на коя дата е пристигнал?
Франк разлисти бележника си и намери точната дата.
— Трябва да разберем какво се е случило тогава, та той е решил да се върне.
— Причините биха могли да са най-различни — поклати глава Франк.
— Не си прав. Причината е само една. Отгатнем ли я, ще разгадаем цялата тайна.
Франк прибра бележника си и разсеяно прокара ръка по вратата на автомобила.
Джак паркира и се облегна назад.
— Лутър не се страхува само за себе си. Уплашил се е и за Кейт.