— Ами не знам — сви рамене Джак. — Президент. Държи се по президентски. Ти какво мислиш?
— Голям хитрец. Сече му пипето. С него шега не бива.
— В такъв случай трябва да се радваме, че е на страната на американците.
— Аха — каза Франк и пак се загледа в екрана. — Нещо да ти прави впечатление?
Джак натисна копчето на дистанционното управление.
— Ето това. Гледай сега.
Превъртя лентата напред. Кадрите се завъртяха като в ням филм.
— Ей тук.
Лутър излизаше от полицейския микробус. Беше забол поглед в земята. Очевидно му беше по-трудно да се движи с белезниците. Изведнъж към него се насочи цялата тълпа начело с президента. За миг част от лицето му се скри. Джак стопира кадъра.
— Виж.
Франк погледна към екрана, дъвчейки бисквитата. Отпи малко кафе и поклати глава.
— Погледни устните на Лутър — каза Джак. — Иззад тия в костюмите. Виж го.
Франк доближи лицето си до телевизора. Взря се в кадъра и очите му се разшириха.
— Като че ли казва нещо.
— Не само че казва, но и го казва на някого.
— Смяташ, че е разпознал човек от тълпата? Собствения си убиец може би?
— Едва ли се е разбъбрил с някой непознат, като се имат предвид обстоятелствата.
Франк отново прикова поглед в кадъра.
— Ще ни трябват истински специалисти — отсече той накрая. — Давай да вървим.
— Къде? — попита Джак и грабна с готовност палтото си.
Франк извади касетата, сложи си шапката и се усмихна.
— Първо ще хапнем нещо. Аз черпя. Един стар и дебел семеен мъж не може да кара на бисквити. После ще идем в участъка. Искам да те запозная с една личност.
Два часа по-късно Франк и Джак прекрачиха прага на полицейското управление с натежали стомаси. Завариха Лора Саймън в лабораторията. Апаратурата беше включена.
След като ги представи един на друг, Франк пусна касетата и превъртя лентата до интригуващия кадър.
— Ето за това става въпрос — обади се Джак.
Лора седна на компютъра и подаде серия от команди. Лицето на Лутър се уголеми като растящ балон. Зае целия екран.
— Това е максимумът — рече Лора и кимна на Франк. Следователят натисна дистанционното и лентата се завъртя отново.
Разнесоха се най-различни шумове — възклицания, викове и клаксони, които заглушиха думите на Лутър. Следователят съсредоточи вниманието си върху движението на устните.
— Ядосан е на нещо — отбеляза той и извади цигара, но бързо я прибра под строгия поглед на Лора.
— Кой може да чете по устни? — попита тя.
Джак се втренчи в екрана. Какво ли изричаше Лутър? Спомни си, че бе видял същото изражение на лицето му съвсем наскоро. Кога ли беше това?
— Да виждаш нещо, което на нас ни убягва? — попита го Франк.
Джак поклати глава и потърка слепоочията си.
— Не знам. Напомня ми нещо, но не се сещам какво.
Саймън изключи апаратурата. Следователят стана и се протегна.
— Утрото е по-мъдро от вечерта. Ако ви хрумне някоя идея, обадете ми се. Благодаря за съдействието, Лора.
Двамата мъже излязоха заедно. Франк погледна крадешком към Джак и постави ръка на тила му.
— Ти ще експлодираш бе, човек! Я се успокой!
— Чудно защо! Жената, за която трябваше да се оженя, не ме интересува. Жената, за която исках да се оженя, ми каза да се разкарам. На всичкото отгоре утре ще ме изхвърлят от фирмата. Да не говорим, че някой пусна два куршума на човека, когото уважавах толкова. Нямаме големи шансове да разкрием убиеца. Ей това се казва живот! По-хубав не може и да бъде!
— Сигурно е време да ти потръгне.
Джак отключи колата си.
— Обади ми се, ако разбереш, че някой иска да купи почти нов автомобил.
Франк му смигна и рече:
— Моите познати не могат да си го позволят.
— И аз — усмихна се Джак в отговор.
Прибирайки се, Джак погледна часовника си. Наближаваше полунощ. Мина покрай сградата на „Патън, Шоу и Лорд“, огледа тъмните прозорци и паркира в гаража. Пъхна картата си в процепа на бариерата, помаха към камерите, поставени над гаража, и влезе в сградата.
Не знаеше защо дойде тук. Дните му във фирмата бяха преброени. Без клиент като Болдуин Кърксен щеше да го изрита начаса. Джак се замисли за Лорд. Стана му мъчно за него. Сети се, че му беше обещал да го защити. Така или иначе, нямаше желание да се ожени за Дженифър, за да подсигури притока от тлъсти чекове за Лорд. Самият Лорд го беше излъгал за уволнението на Бари Алвис. Той беше стара лисица, нямаше да се остави току-така. Пък и десетки фирми в Ню Йорк биха го лапнали тутакси. Бъдещето на Лорд бе далеч по-сигурно от бъдещето на Джак.