— Слушайте, аз изчезвам. Нямам намерение да се връщам в този град. Едва ли е необходимо да прибавите и моя труп към предишните си постижения.
Бъртън изгледа пътната чанта, стана и пъхна пистолета си в кобура. Грабна Джак за яката и го притисна към стената. След това чевръсто претършува цялата стая. Увери се, че няма монтирани подслушвателни устройства и накрая бръкна в чантата на Джак. Извади снимките и ги разгледа внимателно.
Мушна ги доволно във вътрешния си джоб и се усмихна.
— Извинявай, но параноята е нещо задължително в моя занаят — рече той и седна. — Джак, кажи ми защо изпрати такава снимка на президента.
— Ами след като се забърках в тая каша, се надявах шефът ви да допринесе с някоя и друга пара за заминаването ми. Можехте да ми прехвърлите сумата по банков път, както сте направили с Лутър.
Колин изсумтя, поклати глава и се ухили.
— Светът не е устроен по този начин, приятелче. Трябваше да намериш някакво друго разрешение на проблема си.
— Сгреших, че не последвах вашия пример — не се остави длъжен Джак. — Пречи ли ти някой, ликвидирай го.
Усмивката на Колин замръзна. Лицето му помръкна.
Бъртън се изправи и закрачи из стаята. Извади една цигара, смачка я и я пъхна в джоба си. Обърна се към Джак и рече тихо:
— Трябваше просто да се изпариш, Джак. Само така щеше да отървеш кожата.
— Как ли не! Та вие следите всяка моя стъпка!
— Знае ли човек — сви рамене Бъртън.
— Защо сте толкова сигурни, че не съм предал същата снимка на полицията?
Бъртън извади пак снимките и ги погледна.
— Правени са с полароид. Всеки стандартен филм за този тип апарати има по десет пози. Уитни беше пратил две снимки на Ръсел, ти изпрати една на президента, а тук има седем парчета. Съжалявам, Джак. Номерът няма да мине.
— Ами ако съм съобщил подозренията си на Сет Франк?
— Онова птиченце щеше да ми каже, ако го беше направил — поклати глава Бъртън. — И все пак, самият лейтенант скоро ще се присъедини към нас, така че ще изясним този въпрос.
Джак скочи и хукна към вратата. Един железен юмрук се заби в бъбреците му. Той се свлече на пода. След около секунда се озова отново на леглото.
— Вече сме квит, Джак — заяви Колин.
Джак изстена, сви се на една страна и опита да превъзмогне болката. Приседна и си пое дъх.
Когато най-сетне успя да вдигне глава, прикова очи в Бъртън. По лицето му се изписа недоумение.
— Какво има? — рече заинтригувано агентът.
— Мислех, че си от свестните — отвърна тихо Джак.
Бъртън не каза нищо. Настъпи мълчание.
Колин сведе поглед.
Най-сетне Бъртън заговори с дрезгав глас:
— И аз така си мислех, Джак. — Преглътна мъчително и продължи: — Не се забърках в тази каша по собствено желание. Ако Ричмънд не си беше разигравал коня, нямаше да се случи нито едно от всичките тези трагични събития. Работата е там, че възникна проблем и ние трябваше да го разрешим.
Агентът се изправи и погледна часовника си.
— Съжалявам, Джак, наистина съжалявам, че постъпваме по този начин. Едва ли ми вярваш, но аз ти говоря истината.
Погледна към Колин и кимна. Колин притисна Джак към леглото.
— Надявам се, че президентът ще оцени старанието ви — отбеляза с горчивина Джак.
— Да кажем, че разчита на него — усмихна се печално Бъртън.
Джак се отпусна назад. Дулото на пистолета се приближаваше към лицето му. Усети мириса на метала. Представи си дима и полета на куршума.
В този миг се разнесе страхотен трясък. Колин се извъртя светкавично. Вторият удар по вратата я изтръгна от пантите и половин дузина полицаи влетяха в стаята с извадени пистолети.
— Никой да не мърда. Хвърли оръжието. Веднага.
Колин и Бъртън побързаха да се подчинят. Джак лежеше със затворени очи. Постави ръка на разтуптяното си сърце.
— Ние сме агенти от Тайните служби на Съединените щати — заяви Бъртън пред мъжете в сини униформи. — Картите ни за самоличност са във вътрешните ни джобове. Този човек тук е отправял заплахи към президента. Готвехме се да го арестуваме.
Ченгетата извадиха картите им за самоличност и ги разгледаха без особен интерес. Двама от тях издърпаха Джак, а третият му изчете списъка с правата на арестантите. Поставиха му белезници.
Картите за самоличност бяха върнати на притежателите им.
— Агент Бъртън, ще трябва да поизчакате, докато полицията се занимае с мистър Греъм. Убийството е по-тежко престъпление от заплахите към президента. Струва ми се, че ще мине доста време, докато си получите човека, освен ако той не се окаже столетник.
Ченгето хвърли един поглед към пътната чанта.
— Трябваше да офейкаш преди няколко дни, Джак. Рано или късно все щяхме да се доберем до теб. — Направи знак на хората си да изведат арестувания.