— Портиерът ми каза, че си се върнал в апартамента — рече Франк с усмивка. — Имаш ли нещо против да ти правя компания?
— Не, ако носиш това, което си мисля.
Франк се разположи на един плетен стол и подхвърли към Джак кутийка бира. Двамата отпиха по една голяма глътка.
— Не зная къде се запиля, но как изкара? — попита Франк.
— Сносно. Струваше си да се откъсна за малко, ала се радвам, че съм си пак у дома.
— Чудесно местенце за размисъл.
— Пълни се с народ около седем часа. Иначе е доста безлюдно.
Франк загледа с копнеж басейна и започна да се събува.
— Имаш ли нещо против?
— Ни най-малко.
Следователят нави крачолите на панталоните си, мушна чорапите в обувките, настани се до Джак и натопи белите си крака във водата.
— Ех, че хубаво. Държавните следователи с по три дъщери и ипотека на гърба рядко стигат до басейните.
— И аз така съм чувал.
Франк потърка прасците си и погледна към Джак.
— Хм, скитничеството ти се е отразило добре. Ще вземе да ти хареса такъв един живот.
— Прав си. Започва да ми се струва все по-привлекателен.
Франк погледна плика, който бе донесъл на Джак.
— Нещо важно ли е?
Джак го отвори и набързо прочете писмото.
— Помниш ли Рансъм Болдуин?
— Да не е решил да те съди, задето заряза дъщеря му?
Джак поклати глава и се усмихна. Допи бирата и извади още две кутийки от чантата си. Подхвърли едната на Франк.
— Този свят е пълен с изненади. Болдуин ми пише, че Дженифър не ме заслужавала. Поне засега. Дъщеря му още не била пораснала. Решил за година, година и нещо да я прати в чужбина като мисионерка на неговата благотворителна фондация. Можел съм да разчитам на услугите му, ако имам нужда. Уважавал ме и се възхищавал от мен. Ей богу, представяш ли си?
— Хм. И това не е малко. — Франк отпи от бирата си.
— Има и още. Назначил е Бари Алвис като главен юридически съветник във фирмата си. Алвис беше онзи колега, когото уволниха заради Дженифър. Той отишъл при Кърксен и изтеглил цялата сума на „Болдуин Ентърпрайзис“. За последно мярнали административния директор на покрива на някакъв небостъргач.
— Вестниците писаха, че фирмата била закрита.
— Е, всички добри адвокати веднага си намериха работа. Некадърниците да му мислят. Вече разпродават имуществото. От фирмата няма да остане и следа.
— И с динозаврите така е станало, ама малко по-бързо, отколкото с адвокатите — отбеляза Франк и плесна Джак по ръката.
— Благодаря, че дойде и ме развесели — засмя се Джак.
— Как няма да дойда!
Лицето на адвоката отново помръкна.
— И тъй, как се развиха събитията?
— Нима не четеш вестници?
— Не. Напълно ги зарязах през последните месеци. Тези орди от репортери и водещи на предавания, екипи от независими прокурори, холивудски продуценти и всякакви любопитни досадници ми бяха взели здравето. Вече дванайсет пъти си сменям номера на телефона, но пак успяват да ме намерят. Ето защо тия два месеца ми се сториха райски. Най-сетне никой да не ме познава.
Франк се опита да събере мислите си.
— Е, добре, да ти разкажа с две думи тогава. Колин бе изправен на съд по две обвинения за съучастничество в убийство и още една дузина по-дребни престъпления. Имам чувството, че на съдията му дожаля за него. Изпълнявал е чужди заповеди. Това е правил през целия си живот. Как ще се възпротивиш на президента! Лепнаха му двайсет години затвор, което е доста добро измъкване за него, но пък наистина трябва да се имат предвид пълните му самопризнания. Сигурно ще излезе от затвора на петдесет години. Върховният съд реши да не увеличава присъдата заради сътрудничеството му при изобличаването на Ричмънд.
— Ами Ръсел?
Франк за малко да се задави с бирата.
— О, божичко, на тази жена просто не можеха да й затворят устата. Мисля, че успя да постигне най-милостивата присъда — само десет години, и то условно, плюс хиляда часа безплатен труд в полза на обществото. Представяш ли си? За съучастничество в убийство! Между нас казано, аз си мисля, че тя и бездруго не беше с всичкия си. Доведоха един психиатър, назначен от съда. Имам чувството, че тази жена е прекарала поне няколко години в лудницата, преди да влезе в президентския екип. От друга страна, Ричмънд здравата се е възползвал от нея. Ако се вярва дори на една десета от думите й, той я е унищожил и емоционално, и физически. Исусе! Какво ли няма по земята!
— Какво стана със самия Ричмънд?
— Ама ти май наистина си бил на Марс! Да проспиш процеса на века!
— И такива неща се случват.
— Не се предаде докрая. Трябва да се е охарчил до последния цент. Това никак не му помогна, разбира се. Отказа да признае вината си, държа се арогантно и лъга безогледно. Издирването на сумата, пратена до Уитни, отведе прокуратурата до Белия дом. Оказа се, че Ръсел е взела парите от всевъзможни сметки, но е направила фаталната грешка да ги събере на едно място, преди да ги прехвърли. Сигурно се е страхувала, че ако сумата капе постепенно, Лутър ще ги издаде на ченгетата. Планът на Уитни проработи безупречно, макар и той да не е между живите. Ричмънд не можа да отговори на много въпроси. Направо щяха да го разкъсат. Отрепка такава! Според мен той е просто един опасен, болен тип.