Дженифър поседя за малко на тревата. На лицето й се изписа смесица от емоции, но най-вече недоумение. Сетне последва ядосана годеника си.
Агентката по недвижими имоти бе наблюдавала внимателно клиентите си от мерцедеса. Спря да попълва бланките на договора и разочаровано сбърчи устни.
На зазоряване Лутър се измъкна от хотелчето, сгушено в пренаселен квартал на Северозападен Вашингтон. Помаха на едно такси и поръча да го закара до спирка Метроцентър, като преди това направи една обиколка на центъра, уж да разгледа забележителностите. Шофьорът не се учуди ни най-малко на молбата му и умело подкара по маршрута, изминаван хиляди пъти, преди да свърши туристическият сезон, ако в този град той изобщо свършваше някога.
Небето се бе заоблачило и заплашваше с дъжд. Не беше обаче сигурно дали ще завали поради непредвидимия характер на тукашното време. Често се случваше приближаващата буря да заобиколи Вашингтон или пък да се изсипе отгоре му с все сила, преди да се насочи към океана. Лутър се загледа в тъмните облаци, закрили слънцето.
Дали му остават поне шест месеца живот? Може и по-малко. Сигурно ще попаднат на дирите му въпреки предпазните мерки. Ето защо реши да се наслади истински на последните си земни дни.
С метрото стигна до летище Нашънъл. Оттам с автобус до главния терминал. Бе предал предварително багажа си за полета на Америкън Еърлайнз до Далас — Форт Уърт, където щеше да се качи на самолета за Маями. Според плана щеше да прекара една нощ в Маями, след което да замине за Пуерто Рико. Последната отсечка от пътя трябваше да го отведе до Барбадос. Самолетните билети бяха предварително платени в брой. По паспорт се явяваше Артър Лейнис, шейсет и пет годишен, от Мичиган. Лутър разполагаше с цяла дузина изкусно изработени фалшиви документи за самоличност. Този паспорт изтичаше след осем години и го представяше като човек, обикалял света.
Лутър седна в чакалнята и се престори, че преглежда някакъв вестник. Наоколо бе шумно и оживено — цареше атмосферата на типичния делник за едно натоварено летище. От време на време Лутър надникваше иззад вестника, за да провери дали не привлича по-особеното внимание на някой от близкостоящите, но като че ли нямаше защо да се притеснява. Беше достатъчно опитен, та да забележи, ако има нещо нередно. Извикаха пътниците за неговия полет. Той подаде бордната си карта и пое към издължената машина, която щеше да го стовари в сърцето на Тексас само след три часа.
Обикновено полетът до Далас — Форт Уърт бе доста натоварен. Лутър се учуди, че мястото до него остава свободно. Той свали палтото си и го метна на съседната седалка, за да не реши някой да се премести до него. Настани се удобно и погледна през прозореца.
Самолетът се заплъзга по пистата. Паметникът на Джордж Вашингтон още подаваше връх сред плътната мъгла на влажната утрин. Само на около два километра от летището Кейт сигурно се стягаше за работа, докато баща й литваше в облаците, устремен към един нов, преждевременно наложен живот, който умът му трудно възприемаше.
Самолетът набираше скорост. Лутър оглеждаше земните пространства отдолу. Проследи извивките на Потомак, докато реката изчезна назад. Сети се за починалата си съпруга, после пак се замисли за дъщеря си, която бе жива, здрава и енергична.
Лутър погледна към засмяната делова стюардеса. Поръча си кафе. След около минута му сервираха скромна закуска. Той изпи парещата течност и прокара длан по издрасканата повърхност на прозореца. Изтри стъклата на очилата си. Забеляза, че очите му честичко се насълзяват. Озърна се крадешком и видя, че повечето пътници още похапват или се наместват за кратка дрямка.
Лутър вдигна подноса, разкопча предпазния колан и тръгна към тоалетната. Взря се в огледалото. Очите му се бяха подули и зачервили. Забеляза и увисналите торбички. Стори му се, че последните трийсет и шест часа са го състарили с години.
Наплиска лицето си, остави капките да се стекат и отново се наплиска. Потърка очите си, които го боляха. Облегна се на миниатюрната мивка и се опита да овладее нервното потрепване на лицевите мускули.
Въпреки усилията на волята от главата му не можеше да излезе онази стая, където видя жесток побой на жена. Президентът на Съединените щати се бе оказал пияница, прелюбодеец и побойник. А как само се усмихваше на журналистите, как целуваше бебенца и старици, провеждаше важни срещи и обикаляше света като държавен глава. Оказа се, че той е едно гадно копеле, което спи с чужди жени, после ги претрепва и накрая оставя да ги убият.
Ама че комбинация! Истината не бе по силите на простосмъртния.