2
Апартаментът на Джак Греъм се намираше на три пресечки от масивното бяло здание на Капитолия. Джак отключи входната врата, захвърли палтото си на пода и се насочи право към хладилника. Грабна една бира и се тръшна на протрития диван в дневната. Докато отпиваше от шишето, погледът му се стрелкаше из тясното помещение. Доста различна обстановка в сравнение с мястото, откъдето се връщаше. Задържа глътката бира в устата си и бавно я погълна. Мускулите на квадратната му челюст се стегнаха, после се отпуснаха. Съмненията му постепенно заглъхнаха, но той добре знаеше, че спокойствието няма да продължи дълго.
Връщаше се от поредната вечеря с бъдещата си съпруга Дженифър, семейството й и техни познати от деловите кръгове. Хората с подобно положение очевидно нямаха много близки приятели. Всеки гост бе свързан с определена функция и идеята, че обединеният интерес е по-могъщ от усилията на отделния индивид. Джак имаше малко по-различно мнение по този въпрос.
Присъстваха видни представители на индустриалните и финансовите среди, чиито имена се бяха мяркали на Джак в „Уолстрийт Джърнъл“, преди да прелисти на спортните страници. Политиците бяха в разгара на битката за бъдещи гласоподаватели и финансова подкрепа за предизборната кампания. Бяха поканени и вездесъщите адвокати (самият Джак бе един от тях), някой и друг лекар (колкото да се изтъкне връзката с добрите стари времена) и един-двама общественици, за да се набие на очи близостта на властниците с обикновените хора.
Джак допи бирата и пусна телевизора. Захвърли обувките си и метна зад лампата чорапите за четирийсет долара, подарени от годеницата му. Сигурно не след дълго щеше да му подари и тиранти за две стотачки в комплект с ръчно изрисувана вратовръзка. Дявол да го вземе! Джак размърда пръстите на краката си и сериозно се замисли дали да не си отвори още една бира. Телевизионният екран направи всичко възможно да задържи интереса му, но не успя. Той отметна гъстия си тъмен перчем и за пореден път се съсредоточи върху устремния ход на промените в живота си.
Служебната лимузина на Дженифър ги бе откарала до къщата й в Северен Вашингтон, където щяха да живеят след сватбата. Дженифър не можеше да понася апартамента на Джак. Брачната церемония предстоеше само след шест месеца — нищо и никакво време според една бъдеща булка. Само че Джак се бе поддал на съмнения.
Дженифър Райе Болдуин бе такава ослепителна красавица, че и жените се обръщаха след нея. Към това достойнство се добавяха и нейната съобразителност, начетеност, заможност и решимост да се омъжи за Джак. Баща й ръководеше една от най-крупните предприемачески компании в Щатите. Строеше и магазини, и офиси, и радиостанции, и какво ли още не. Да не говорим, че го правеше по-добре от съперниците си в занаята. Прадядото на Дженифър по бащина линия бе от най-преуспяващите фабриканти на Средния запад, а семейството на майка й някога бе притежавало внушителни имоти в центъра на Бостън. Дженифър Болдуин бе галеница на съдбата. Едва ли имаше човек, който да не завижда на годеника й в този момент.
Джак се размърда и потърка схванатото си рамо. Цяла седмица не бе спортувал. На трийсет и две години тялото му си бе все така стройно както в ученическите години. По онова време изпревари всички с неоспоримия си спортен талант. В колежа имаше по-голяма конкуренция, но дори и там се наложи като първокласен борец тежка категория и участник в представителния отбор. Този успех го отведе до Юридическия факултет на Университета във Вирджиния, където издаваше „Юридически преглед“, завърши с отличие и веднага започна работа във Вашингтон като обществен защитник при наказателни дела.
Повечето му състуденти се бяха нахвърлили на примамливите възможности, които предлагаха крупните корпорации. Често му се обаждаха по телефона, за да препоръчат помощта На психоаналитик, който би го вразумил. Джак се усмихна и отиде да си вземе втората бира. Хладилникът му се опразни.
Първата година на работното място не бе никак лека. Необходими бяха доста време и усилия, докато усвоиш правилата на играта. С течение на времето започнаха да му възлагат по-тежките престъпления. Той се залавяше с тях, зареден с младежка енергия, вроден талант и здрав разум. Нищо чудно, че везните скоро се наклониха в негова полза.
Дойде ред да се занимава с големите риби.
Откри, че ролята му приляга. Кръстосаният разпит му се удаваше с лекотата на някогашните победи над далеч по-едри съперници на тепиха. Радваше се на всеобщото уважение и симпатии, колкото и невероятно да звучи това за един адвокат.