Стана студено, невероятно студено. След кратко време Черити вече не чувствуваше ръцете си. Дори дишането стана болезнено. Машината продължаваше да ускорява ход и навлезе във фронта на урагана със скоростта на бърз влак. Температурата спадаше непрестанно — с по един градус на всяка крачка на гиганта. Снежната виелица стана, така гъста, че фигурите на хората се разпознаваха само като силуети.
Скудър изкрещя към нея. Бурята отнесе думите му, преди тя да разбере нещо, но погледна в посоката, в която сочеше ръката му.
Само на няколко метра над тях, на металната повърхност на гигантския крак бе отворен овален капак, а от отвора навън стърчеше грозният череп на мравка морон. Очевидно приближаването им не бе останало незабелязано.
Скудър се прицели с пушката и стреля към морона. Не улучи, но насекомото се скри изплашено вътре.
Само след секунда се показа отново, но този път ръцете му не бяха празни. Във всяка от четирите си лапи държеше по едно от миниатюрните смъртоносни лазерни оръжия, които им бяха доста добре познати.
Мравката не успя обаче да даде нито един изстрел. Скудър бе използвал краткия миг, за да изпълзи бързо нагоре до люка и да се хване с две ръце за капака. Когато мравката се наведе от отвора, той освободи лявата си ръка, грабна задния й крак и го дръпна с всички сили. Вероятно при нормални обстоятелства със силата си едва ли би успял само да извади чудовището от равновесие. Черити познаваше много добре страхотната физическа сила на тези двуметрови насекоми. Точно в този миг обаче машината правеше поредната крачка и допълнителният тласък бе достатъчен. Мравката нададе пронизителен писък, изпусна две от четирите оръжия и падна назад във вътрешността на машината. Скудър я последва със светкавичен скок през люка.
Черити също запълзя с всички сили нагоре. Скудър беше физически силен, но нямаше никакъв шанс срещу тези насекоми чудовища. Ако мравката само успееше да го докосне, щеше без усилие просто да го разкъса.
Черити тъкмо бе достигнала под люка и се готвеше със скок да се прехвърли вътре, когато над нея се появиха Скудър и мравката-морон. Насекомото бе изпуснало и останалите си оръжия и сега се опита да хване противника си едновременно и с четирите си ръце. Скудър го избегна ловко, ненадейно сграбчи една от мършавите лапи, покрити с черна хитинова броня, и му приложи хватка от джудо като по учебник. Моронът изпищя от ужас, когато за пръв и последен път в живота си откри, че собствената му физическа сила може да бъде насочена изцяло срещу него самия, изгуби равновесие и размахвайки лудо ръце и крака, се изгуби надолу във виелицата. Черити се прехвърли през люка, остана опряна на коляно на пода и се огледа неспокойно, а ръката й посегна към оръжието, но не довърши движението си. Камерата, в която бяха попаднали двамата със Скудър, беше миниатюрна и представляваше кръгъл цилиндър с ръждясали стени, в който едва имаше място за двамата. Мравката беше сама.
От някаква абсурдна гордост Черити пренебрегна протегнатата за помощ ръка на Скудър и със собствени сили се изправи на крака. В следващия миг обаче, когато машината направи поредната крачка и подът под краката им внезапно се превърна в наклонена плоскост, тя връхлетя върху Скудър. Той се изсмя така безсрамно, че тя с удоволствие би го зашлевила, и бързо пусна раменете й, щом съзря предупредителни пламъчета в очите й.
Двамата отстъпиха навътре в тясната ниша, за да направят място за останалите.
— А сега? — Филипсен зададе излишен въпрос, след като последен се вмъкна вътре.
Скудър посочи нагоре. Помещението нямаше таван, а се стесняваше нагоре и преминаваше в кръгла шахта с диаметър около метър. По стената на шахтата нагоре се виждаше нещо, което вероятно беше стълба, предназначена за двуметровите шесткраки твари. Очите на Филипсен се разшириха от страх.
— Вие искате… там нагоре? — промълви той.
— Можем и да останем тук и да чакаме, докато дойдат да видят какво е станало с техния портиер — пошегува се Скудър. — Какво предпочитате?
Той направи няколко маха с ръце като пружинираше силно с крака, и се оттласна с мощен отскок нагоре. Въпреки че се открояваше над всички с високия си ръст, едва при третия опит успя да се хване в най-ниското „стъпало“ на стълбата. Черити и останалите си помогнаха при изкачването. Като най-лека, тя остана последна, а Филипсен и Фалър я изтеглиха нагоре до стълбата.