Скудър направи знак на тримата войници да поизостанат, свали оръжието от рамото си и безшумно изпълзя нагоре по стълбата. Черити изчака, докато той изчезна в отвора, преброи мислено до пет и го последва.
Беше изумена от дебелината на пода на помещението. Отворът представляваше нещо като вертикална шахта, просечена в масивната ръждясала стоманена плоча, дебела около метър и половина. Ако целият този колос бе построен така масивно, сигурно тежеше милиони тонове!
Тя видя Скудър, коленичил в положение за стрелба на половин метър от шахтата, с напрегнат израз на лицето. Но и тук горе не се виждаше никой от екипажа на абсурдната машина.
Скудър й направи знак да мълчи и й посочи да следи задната част на коридора. Тя се отдалечи бързо на няколко крачки, сне гама-лазера от рамото си и се опря на коляно в поза за стрелба. Преди да снеме предпазителя на оръжието, тя го превключи на минимална мощност. Коридорът беше доста дълъг, но нисък и тесен. Тя нямаше желание да убие сама себе си, а може би и останалите, като стреля по цел на разстояние по-малко от петдесетина метра в тясното помещение.
Черити чу как тримата воини изпълзяха след нея от шахтата, но устоя на изкушението да обърне глава назад. Погледът й остана прикован по протежение на коридора. Очите й бяха привикнали към бледата светлина и сега виждаше по-добре. От двете страни на коридора имаше голям брой врати, но странно — всяка една от тях беше различна по форма и размери! В дъното на коридора смътно, се мяркаха първите стъпала на стълба. На места от тавана светеше мътна тъмночервена светлина, която не успяваше да разсее зловещия сумрак.
— Скенерът регистрира ли нещо? — попита Скудър.
— И още как — отговори Черити, след като хвърли бърз поглед към уреда на китката на ръката си. — Но нищо, което да има смисъл.
Индикаторите на миниатюрния уред бяха като побъркани, също като уредите в самолета. Очевидно в тази машина имаше нещо, което трайно смущаваше работата на всякакъв вид електроника.
— Има ли предложения какво да правим сега? — продължи Скудър. След секунда гласът му се върна във вид на ехо и това бе твърде необичайно, защото ехото липсваше, когато разговаряха само преди миг. Той се огледа обезпокоен във всички посоки, но не откри нищо. Очевидно акустиката на коридора, както и неговата архитектура, беше странна и необяснима.
Черити вдигна рамене и колебливо посочи стълбата в дъното на галерията. Не беше съвсем сигурна, но й се струваше, че машината се движи точно в тази посока.
Бързо и безшумно, но в постоянна готовност да отблъснат нападение, те се отправиха по коридора. Подът под краката им се издигаше и спускаше, люлееше се в ритъма на тътнещите стъпки на гиганта. Веднъж целият колос се заклати силно вероятно защото преминаваше или просто прегазваше някакво по-голямо препятствие. С приближаването им към стълбата зловещите шумове ставаха все по-силни. Черити имаше чувството, че се движеха към огромна машинна зала. Стори й се, че чува шум от гигантски механизми с огромни зъбни колела, глухо боботене на двигатели, свистене на парни котли. Въображението й рисуваше все по-ясна картина, докато шумовете ставаха все по-странни. Всъщност нямаше нищо необичайно. Те действително чуваха работещи машини. Но това не беше призрачният шепот на електронна супертехника от звездите, а грубият шум на гигантските механизми, измислени и описани от Жул Верн и Ханс Доминик. Всичко това само усилваше нейното объркване и безпокойство.
Когато приближиха на няколко крачки от стълбата, една от вратите пред тях се отвори и оттам изпълзя някакъв причудлив механизъм, предназначението на който остана загадка за Черити. Стреснат, Фалър пое дълбоко въздух и вдигна оръжието си, но Черити бързо отклони цевта му надолу и поклати глава. Машината — високо около метър творение, оформено по неописуем с думи начин — излезе в коридора и се понесе с шума на веригите си. После се завъртя на място, подобно на древен танк, и се насочи право към тях. В горната й част в непроследим ритъм мигаха множество жълти и червени лампи, а най-отгоре непрестанно се въртеше нещо, подобно на наполовина изрязана параболична антена.
Сега Черити насочи оръжието си към прояденото от ръжда странно устройство, но нещо й подсказваше недвусмислено, че от тази машина не идва опасност. Приближи се на три крачки към нея, след това направи крачка встрани и не остана особено изненадана, когато машината просто профуча покрай нея, без да обърне внимание на никого. Въпреки това Черити остана неподвижна, докато причудливата конструкция изчезна в полумрака на коридора.