— Какво беше това? — попита Фалър объркан.
— Не знам повече от вас — отвърна Черити. Непрестанните въпроси на Фалър започваха да я дразнят, както и привидното убеждение на другите двама, че тя трябва да има готов отговор на всеки въпрос. Наистина — в сравнение с тримата млади воини, които едва преди седмици бяха излезли от съня в замразителната камера, Скудър и тя бяха нещо като специалисти по всички въпроси във връзка с мороните и особено с мравките. Това не променяше нещата — те двамата действително знаеха малко повече, но практически почти нищо, за този народ от насекоми.
Всъщност и Скудър, и тя за пръв път се сблъскваха с мравките в част от техния свят. Едва ли би могла да каже какво бе очаквала — може би всичко друго, но не и това. Видяното досега във вътрешността на машината я потресе по-силно, отколкото ако бе попаднала в блестящ хромиран лабиринт от неразгадаема супертехнология. Всичко тук беше толкова грубо и примитивно, че сигурно беше посвоему гениално, щом изобщо бе в състояние да работи. Единственото истински впечатляващо у тази машина бе нейната неописуема големина.
Продължиха напред. Скудър по навик понечи да поеме отново водачеството, когато започнаха да се катерят по стълбата, но този път с няколко крачки Черити препречи пътя му и не му даде възможност да я задържи.
Стълбата беше като всичко останало тук — стара, проядена от ръжда. Заварена бе от стоманени плочи с дебелина петнадесет сантиметра, но така грубо и несръчно, все едно бе правена от дете или от някой, който за пръв път в живота си е хванал заваръчен апарат и едва ли е знаел какво да прави с него. Изкачването по тази стълба бе не по-малко изтощително от изкачването на предишните, тъй като бе построена за същества, които се придвижваха твърде различно от хората.
Червеното сияние в сивия полумрак постепенно се усили. По лицата им премина топъл въздушен полъх, но това бе някаква неприятна топлина. Тя направо пареше кожата, без да разсейва свирепия студ вътре в машината. Най-после достигнаха края на стълбата. Черити се закова рязко на място, излизайки на площадката, така че Скудър се сблъска с нея.
Ниско долу пред тях се простираше зала с гигантски размери. Тя бе озарена от червено сияние, от проблясъци на синкави светкавици и огромни искрящи фонтани. Навсякъде — не само на пода, но и като залепени по стените или окачени на стоманени греди към тавана, бяха монтирани множество странни машини. Виждаха се огромни механизми със зъбни колела и режещи стоманени челюсти, гигантски кранове и пламтящи пещи за топене на метал, механични преси и колосални, свистящи парни машини. Дузина транспортни ленти, всяка от които бе широка колкото улица, изсипваха в залата непрекъснат поток от руда и метални отломки: ръждясали останки от автомобили, изкривени стоманени греди, части от постройки, тръби, нефтопроводи, стълбове за високо напрежение или просто големи, сплескани до неузнаваемост ръждясали късове метал…
— Господи! — промълви Скудър. — Това… това е истинска фабрика!
Помещението сигурно заемаше по-голямата част от вътрешността на машината. Стотици, ако не и хиляди мравки сновяха напред-назад между гигантските съоръжения, сортираха постъпващия материал, пренасяха го до пещите за топене или го подаваха в страховитите челюсти на пресите, вършеха едновременно хиляди неща, от които само частица бе разбираема за Черити. Това беше една подвижна гигантска фабрика, която събираше руда и метал, топеше го и го преработваше на място. Картината излизаше извън границите на въображението. Въпреки че виждаше всичко това, нещо у Черити се съпротивляваше да повярва, че видяното е истина.
Скудър я докосна по рамото и посочи наляво. Когато погледна нататък, Черити потръпна от ужас и инстинктивно отстъпи няколко крачки на зад обратно към стълбата. Входът, през която бяха дошли, съвсем не бе единствен. Имаше десетки, ако не и стотици входове и изходи към различни помещения, а само на няколко крачки от тях група мравки работеха около една огромна машина, която поглъщаше полустопени метални слитъци, а от другата страна изстрелваше нажежени до червено еднометрови кубове метал. За щастие, появата им остана незабелязана от мороните.
Измина известно време, преди някой да бъде в състояние да каже нещо. Всичко тук беше толкова… напълно различно от това, което бяха очаквали. И някак си неуловимо по-зловещо от всичко, което си бяха представяли.