— Да бягаме оттук! — внезапно нададе глас Фалър. И разваляйки магията на гледката с думите си, започна да трепери с цялото си тяло. Черити и Скудър размениха тревожни погледи, той я разбра без думи и непринудено пристъпи зад младежа. В залата цареше такъв шум, че нямаше опасност да бъдат чути. Но дори без особени познания за човешката психика ставаше ясно, че Фалър бе достигнал предела на силите си. Още миг и щеше да рухне психически, тогава можеше да извърши нещо налудничаво.
— Успокойте се — каза Черити, но думите й имаха обратен ефект, Фалър започна да трепери още по-силно, очите му се разшириха и потъмняха от ужас. На шията му видимо пулсираше артерия.
— Всички ще умрем — изрече той с мъка. — Ние… никога няма да излезем от тук! Свършено е с нас!
— Нищо не е свършено — отвърна Черити с малко по-рязък тон. — Стегнете се! Досега даже не са ни забелязали.
— Аз… аз искам да изляза навън — прошепна Фалър. Като че ли изобщо не беше чул думите й. — Те ще ни убият.
Черити му удари звучна плесница.
Фалър залитна назад, вдигна ръка към пламтящата си от удара буза и се втренчи в нея с разширени от паника очи. Той не каза нищо повече, но опасността в никакъв случай не бе преминала. Черити си помисли мрачно, че трикът да прекратиш истеричния пристъп с плесница вероятно действаше само в киното. В действителността този подход рядко имаше желания ефект.
Тя сигнализира с поглед на Скудър да държи Фалър под око, завъртя се и се върна обратно към вратата. Картината не бе променила нищо от своята зловеща нереалност.
Някой застана до нея и това я накара отново да се напрегне, но се успокои, като позна Лестър. Той наблюдаваше гледката в залата не само с удивление, но и с известна доза научен интерес.
— Това е най-смахнатото нещо, което съм виждал — каза той. — Освен това, напълно е необяснимо как изобщо работи.
Черити го погледна въпросително.
Младият лейтенант посочи с широко разперени пръсти към движещата се фабрика:
— Имате ли понятие от физика?
— Аз съм астронавт — отговори тя, като сама се изненада от леката нотка на обида, която се промъкна в отговора й.
— А аз не — вдигна рамене Лестър. — Но винаги са ме увличали щурите идеи. А това тук е щура идея.
— Защо?
— Защото е невъзможно. — Лестър направи гримаса. — Знам какво ще кажете. Виждаме това нещо със собствените си очи. Но това не променя факта, че е невъзможно. Такова нещо просто не може да съществува. — Той продължи с полушеговит, но отчасти поучителен тон: — Разбира се, ако природните закони са в сила и за нашите звездни приятели. Този колос би трябвало да рухне под собственото си тегло като кит на сухо. Или поне да затъне до рамене в почвата, ако пристъпи само една крачка.
— Но това не става.
— Точно това не мога да разбера — въздъхна Лестър. — Какво мислите — дали знаят, че сме тук?
Черити се нуждаеше от секунда, за да проследи внезапния скок на мисълта.
— Мисля, че не — каза тя, и поклати колебливо глава. — Срещата ни там долу вероятно бе чиста случайност.
Погледът на Лестър обходи огромната зала. Лицето му прие загрижен израз.
— Питам се дали това нещо има някакъв център, откъдето се управлява.
— Вероятно — отвърна Черити. — Защо питате?
— Ако има, бихме могли да го завладеем — каза Лестър спокойно.
— Вие сте луд — прошепна Черити.
— Знам — изсмя се Лестър. — Условието да ти възложат такава задача.
Той се засмя, а след секунда и Черити се присъедини към смеха му, когато схвана, че той отговаряше с нейните думи, с които тя бе отговорила преди това на Фалър.
— Казвам го сериозно — продължи Лестър. — Не можем да стоим и да чакаме да се случи нещо. Рано или късно те ще ни открият. Или ще замръзнем.
Лестър сбърчи вежди и като че ли откри нещо, защото в продължение на няколко секунди погледът му бе насочен в една точка в срещуположната част на залата. После вдигна ръка и посочи към една матова сребриста полусфера, която бе прилепена към тавана и от едната страна преминаваше плавно в стената. Куполът бе осеян с множество неравномерно разположени светли точици — прозорци, през които проникваше светлина отвън.
— Ако аз бях построил това нещо — каза Лестър замислено, — точно там щях да разположа командния пункт.
Думите му й се сториха логични — но странно, точно това я накара да се поколебае. Нищо, абсолютно нищо тук не се подчиняваше на логиката. След всичко видяно нямаше да се изненада, ако командният център се намираше на шейна с кучешки впряг, следваща машината на мили дистанция.