Но пътят на Френч към вечността се оказа преграден от още едно препятствие. То беше невидимо, но масивно и здраво, и когато се сблъска с него, той политна назад, като че ли се бе блъснал в стоманена стена. Пред очите му се завъртяха цветни кръгове и за момент едва не изгуби съзнание. Той се заклатушка, почти загуби равновесие, но в последния момент успя да се овладее.
Един от паяците прекъсна работата си за миг, изгледа го със студените си, блестящи фасетни очи и отново се залови за работа, докато Френч стоеше неподвижен и с отчаяни усилия се бореше да се задържи на крака.
Болката в главата ставаше все по-силна. На това странно място тялото му тежеше вероятно десетократно повече, отколкото в Убежището. Непосилният товар заплашваше да го повали на земята и Френч съзнаваше, че ако допусне това, после просто няма да има сили да се изправи отново. Пулсиращата болка в слепоочията му имаше обаче и друго въздействие: колкото повече се засилваше тя, толкова по-ясно мисълта на Френч се съсредоточаваше в нещо, което бе изключил от съзнанието си през последните минути. Действително, това бе Земята. Но той я гледаше вече не с очите на вярващия, видял Рая, а с погледа на човек, стигнал до познанието.
Разбира се, невидимата преграда, разделяща го от Земята, не беше нищо друго, освен прозорец. Прозорци имаше и в Убежището, но те бяха много по-малки и стъклото не беше толкова прозрачно. Френч откри, обзет от внезапен страх, че през последните минути бе изгубил контрол върху сетивата си. С още по-голям ужас в следващата секунда осъзна, че все още се намираше в голяма опасност.
Той се завъртя трескаво, при това допълнително прикачените към костюма му ръце описаха някакви безцелни трептящи движения, и този път паяците го забелязаха. Три-четири от тях изоставиха работата си и се втренчиха в него, един дори се обърна и направи крачка право към него, но се спря, когато Френч се вкамени от ужас и отпусна ръце.
Мислите му се объркаха. Ръката му стисна здраво харпуна, но той успя да потисне първоначалния импулс да се прицели и да стреля. В продължение на една-единствена, но безкрайно дълга секунда, погледът на огромните студени очи на насекомото остана прикован върху стъклените имитации на очи на неговия маскировъчен костюм. През този отрязък от време погледът на странното същество като че ли проникваше безпрепятствено под маскировката. Френч знаеше, че това е невъзможно, но нещо му говореше убедително за противното. После насекомото се извърна рязко, като че ли внезапно бе загубило всякакъв интерес към него, или по-скоро, като че ли той бе престанал да съществува, и с бързи, отсечени крачки се върна към работата си.
Френч пое с облекчение дъх. Той трепереше с цялото си тяло. Извърна предпазливо глава, за да се огледа. Когато погледът му попадна отново върху синьо-бялото кълбо на Земята зад стъклената стена, това вече не беше примамливият Рай. Сега Земята имаше някакво странно и зловещо въздействие върху сетивата му. Мисълта, че този път се беше изплъзнал на косъм от смъртта, му подейства отрезвяващо. Вече нямаше никакво желание да умира, въпреки убеждението, че многообещаваният Рай действително съществува. Изведнъж се почувствува още по-силно свързан с живота. Бавно, полагайки усилия да имитира отсечените движения на насекомите, Френч се изтегли обратно към входа и спря едва след като остави вратата зад гърба си. Дори не се и опита да разбере защо беше все още жив.
На излизане все пак спря за малко и погледна още веднъж към синята планета зад невидимото стъкло. Очите му неочаквано се насълзиха. Плачеше не за първи път в живота си, но за първи път не се срамуваше от това.
7.
— Това е изключено! — каза Стоун. И въпреки че логиката на мисълта не го допускаше, на Черити й се стори, че усеща нервна нотка в гласа му и лек проблясък на страх в очите му. Но можеше ли една компютърна симулация да изпитва страх?
— Ако искате да поживеете още малко — продължи лицето на Стоун от миниатюрния монитор, — забравете този безумен план и незабавно напуснете машината.
— Навън ще замръзнем — промърмори Черити, но Стоун поклати енергично глава и я прекъсна:
— Костюмите ви са в състояние да ви защитят за известно време, особено ако се движите. Тези машини никога не проникват навътре в Забранената зона. Във всички случаи, навън ще бъде по-безопасно за вас. Повярвайте ми — истинско чудо е, че още не са ви открили.
Черити не отговори веднага, а свали приемника и след кратко колебание го изключи напълно, за да не може някогашното „Аз“ на Стоун, записано в компютърната памет, да чуе това, което тя смяташе да каже на останалите. Не беше убедена, че разговорите им не се подслушваха. От самото начало не бе напълно сигурна дали този апарат можеше изобщо да бъде изключен. Както и дали това действително беше само един компютър.