— Губернатор Стоун? — инспекторът повтори въпроса, след като не получи отговор. Стоун се усмихна по принуда.
— Да?
— Какво правите тук? — попита инспекторът. В гласа му нямаше нито упрек, нито недоверие, тъй като миниатюрният компютър за превод преобразуваше непонятното свиркане на мороните в разбираеми за човека тонове, без обаче да предава чувствата. Въпреки това Стоун бе обзет от неприятното усещане, че това същество съвсем точно знаеше причината, поради която бе тук. Истинската причина.
— Говорих със затворника — каза той и посочи вратата зад себе си.
Погледът на инспектора се плъзна към затворената врата, преди да се съсредоточи отново върху Стоун.
— Не е необходимо да губите времето си с разпити — каза той. — Ако желаете да имате информация от затворника, ние разполагаме с необходимите средства, за да я получим от него.
— Знам — каза Стоун нервно. Точно от това се страхуваше. — Но аз не го разпитвах.
— Тогава защо бяхте при него?
Стоун облиза нервно устните си. Едва сега осъзна, че идването му тук бе грешка. От няколко дни сред мороните цареше някакво раздвижване. Никога досега не беше виждал толкова много инспектори едновременно в града. Радиоприемникът, който го свързваше с Черната крепост на Северния полюс, предаваше много повече съобщения от обикновено. Каквато и да беше, причината, той трябваше да очаква, че ще станат по-подозрителни. А може би вече се досещаха, че ги мамеше.
— Исках само… само да поговоря с него — каза той.
— Защо? — инспекторът се вторачи в него.
— Без определена причина — отговори Стоун. Той се усмихна, направи неопределено движение с ръка и добави: — Това е една човешка особеност. Ние обичаме да говорим, и то не само с цел обмен на информация.
— Това е безсмислено — каза инспекторът.
— Много неща, които ние — хората, вършим, са безсмислени — отговори Стоун. — Може би това е причината, поради която Космосът е завладян от Морон, а не от нас.
— Това обяснение звучи логично — каза инспекторът. Стоун искаше да възрази, но сега мравката го прекъсна с нетърпелив жест на едната от четирите си ръце. — Необходимо е да се явите в командния щаб.
— Защо? — запита Стоун.
Инспекторът се завъртя кръгом, без да даде отговор, и влезе в асансьора, който го бе чакал с отворени врати. Стоун побърза да го последва, без да повтори въпроса си. От всички военни подразделения от шестоноги насекоми, които бяха под неговата власт, единствено инспекторите не бяха подчинени на заповедите му. Затова търпеливо зачака асансьорът да достигне целта си.
Коридорът бе облян от ярка слънчева светлина. Стоун примижа, тъй като очите му бяха привикнали към мътния полумрак в подземния етаж на небостъргача, където се намираше килията на Гурк. През последните дни той бе прекарал доста време долу и трябваше да си признае, че бе занемарил твърде много задълженията си като губернатор и управител на града и това сигурно бе им направило впечатление.
Осъзна грешката в разсъжденията си — мороните не бяха същества, на които нещо правеше впечатление. Сигурно сравнението с машина, което бе изградил в съзнанието си, далеч не беше точно. Всички тези безбройни отделни същества някак си действаха точно като частите на нещо по-голямо и комплексно. Колелца в общ механизъм, който едва ли съзнаваше какво върши, но в резултат се получаваше смислено действие. През годините, докато бе работил за тях и заедно с тях, научил поне едно — думите недоверие и подозрение им бяха непознати. Ако те стигнеха до заключението, че той ги бе измамил или че вече не може да бъде използван надеждно, просто щяха да го елиминират. Всичко беше пределно просто и докато не предприемаха нищо, беше сигурен в безопасността си.
Стоун последва инспектора в едно обширно помещение в дъното на коридора. Преди половин век многобройните етажи на небостъргача бяха заети от стотици офиси и търговски бюра. На пръв поглед малко бе променено: в някогашния просторен офис, който заемаше площта на половината етаж и сега имаше многобройни ниски маси с присветващи компютърни монитори и друга електронна апаратура, документи и компютърни разпечатки, телефони. Във въздуха витаеше същата трескава активност, както в ония години, но все пак нещо липсваше.