— Правилно — каза инспекторът. — За нещастие, тези снимки достигнаха много късно до нас, така че не успяхме да информираме екипажа на металохода. Останките на самолета са били раздробени и преработени.
— Има ли оцелели? — запита Стоун. Гласът му трепереше и той се молеше горещо, инспекторите да не забележат.
— Не — отговори бялата великанска мравка. — Изпратихме специален екип, който претърси местността, но не откри никого.
— Въпреки това ситуацията е обезпокояваща — каза един от другите двама инспектори.
Той имаше право. За Даниел Стоун нещата бяха значително по-обезпокояващи, отколкото можеше да предположи мравката, тъй като той определено се досещаше кой бе екипажът на този самолет.
— Съжалявам, но не разбирам — каза той, като положи максимални усилия да се владее.
— Вие познавате този тип самолети, нали? — Стоун бе сигурен, че инспекторът би повдигнал вежди, ако притежаваше нещо такова.
— Познавам го, разбира се — отвърна той нервно. — Това беше Superguppy II. Най-големият транспортен самолет на всички времена. Сигурно някакви метежници са го открили в някое затънтено кътче и са го измъкнали оттам.
Самият той усети колко неубедително прозвуча това обяснение, но това бе най-доброто, което му хрумна в момента.
— Това е много малко вероятно — отговори инспекторът. — Покрайнините на Забранената зона се контролират редовно. Ние знаем определено, че преди два дни този самолет не е бил там. Вероятно се е доближил до зоната, без да бъде регистриран от нашите радарни и контролни установки.
— Освен това не знаем откъде е дошъл — продължи друг инспектор. Стоун го изгледа с изненада. — Отличителните знаци на крилата показват еднозначно, че той е принадлежал към базата, открита преди три месеца близо до дегенериралото гнездо.
— Страхувам се, че все още не разбирам — каза Стоун несигурно.
— Все повече стават доказателствата, че предстои скок, губернатор Стоун — отговори мравката. — Присъствието на този самолет би могло да е признак за предстоящо нападение.
— Но това е… глупост — промърмори Стоун объркан. — Те са много малко на брой. Искам да кажа… дори и да са изровили няколко стари самолета и стари оръжия…
— Има и други симптоми, губернатор Стоун — прекъсна го инспекторът. — За момента те нямат значение. Ние анализирахме ситуацията и стигнахме до заключение, че опасност съществува.
Стоун погледна инспектора. Би дал дясната си ръка само да можеше да проникне в мислите под студеното бяло чело от рогова броня.
— И… какво значи това? — попита той.
— Всички военни бази и подразделения са приведени в пълна бойна готовност — каза инспекторът. — Вашата задача е да осигурите готовността на помощната армия от хора. Ако скокът се състои преждевременно, ние трябва да бъдем готови, гладко и в съответствие с правилата, да проведем мерките за евакуация.
Стоун го изгледа с разширени очи и този път бе невъзможно да скрие израза на ужас от лицето си. Може би и инспекторът го бе забелязал, но дори и в такъв случай едва ли би могъл да разбере истинската причина, поради която Даниел Стоун бе пронизан от ужас до мозъка на костите си.
Причината за това не беше мисълта, че на планетата вероятно предстоеше да избухне война, в сравнение с която двете световни войни бяха невинна детска игра. Не и мисълта, че скоро ще се наложи да се запознае с единственото нещо, от което се страхуваха самите морони. Всичко това му беше известно още отпреди около три месеца и той бе предприел определени мерки за деня, в който щеше да се случи, ако се случеше.
А може би от тези мерки вече нямаше да има голяма полза.
Не! Страхът на Стоун не бе свързан със скока и това, което щеше да последва. Той мислеше единствено за една банка с данни в огромния изчислителен център, който заемаше трите долни етажа на сградата. В една точно определена част на тази информационна банка, с безмилостна прецизност, до последната десета от секундата, бе записана и зашифрована цялата негова личност, всяка мисъл, преминала някога през съзнанието му, целият му живот. Той мислеше за това единствено съществуващо доказателство за неговата измяна и за плана, който бе съставил, за да унищожи тази информация. Освен това съзнаваше, че в града вече са въведени някои мерки, което при мороните беше еквивалентът на извънредно положение.
Това означаваше, че ключът, който бе подхвърлил на капитан Леърд и нейните приятели, вече не пасваше в ключалката.