9.
Час по-късно Черити вече не бе убедена, че идеята на Лестър беше добра. Някак си все пак успяха да се изкатерят по стълбата до терасата. Черити откри, че дотогава не е знаела истински какво значи думата виене на свят. В минали времена, когато тази планета бе нейната родина и още не бе превърната в днешния ад, тя няколко пъти бе изкачвала планински върхове и се смяташе ако не за способна, поне за средна алпинистка. Никога обаче не бе опитвала да изкачи стълба с височина сто и петдесет метра!
Всички бяха така изтощени, че се проснаха неподвижни на тясната платформа в горния край на стълбата и чакаха, докато отново почувстват изтръпналите си ръце и рамене.
Както винаги, и сега Скудър се възстанови пръв от изтощението, стана прав и хвърли поглед надолу, но в същия миг се смъкна светкавично на пода.
Терасата, която отдолу изглеждаше като сребриста драскотина в стоманеното небе на залата, се оказа и в действителност не много по-широка; имаше около метър широчина, а такъв лукс като парапет никога не бе притежавала.
Скудър пребледня, когато пълзешком се примъкна предпазливо напред и погледна в бездната. Подът на залата със странните машини и още по-странните обитатели се губеше безкрайно дълбоко под него. На Черити също се замая главата, когато след малко се надигна и също като Скудър, пълзейки по колене и ръце, измина няколко крачки по терасата и отправи поглед надолу. Потръпна цялата само при мисълта, че ще трябва да прекосят залата по цялата й дължина, като пълзят по широката само една крачка метална лента. Дори и да останеха незабелязани, което щеше да бъде следващото чудо, все някъде щяха да направят погрешна стъпка и да полетят надолу, или щяха да бъдат просто изхвърлени от тясното мостче при някое от мощните сътресения на металохода.
Преди Черити да успее да измисли още поне дузина варианти с неблагоприятен изход, което винаги й се удаваше, Лестър и другите воини също се изправиха. Черити отново съзря признаците на паника по лицето на Филипсен и без да се колебае, направи единственото, което сметна за разумно — обърна се, без да издава страха си от бездната, тръгна с изправено тяло и сигурни, уверени крачки.
Не беше толкова лошо, колкото си го бе представяла. Беше още по-лошо.
Откакто бяха на борда на тази невероятна машина, подът под краката им непрестанно се тресеше и подскачаше, понякога се наклоняваше наляво-надясно като палубата на кораб в открито море, понякога като че ли се изплъзваше изпод краката им, когато колосът правеше поредната крачка. Черити бе вече привикнала донякъде с това и почти не й правеше впечатление, но тук, на терасата, всяка секунда беше опасно приключение. На няколко пъти тя загуби равновесие, но успяваше да се свлече на колене и лакти, мъжете след нея се справяха не по-лесно. Истинско чудо бе, че все още всички се крепяха върху тясната метална ивица.
А може би не.
Неизбежното се случи, когато още не бяха преодолели и една трета от пътя. Черити чу зад себе си смразяващ вик и когато сепнато се обърна, видя Фалър точно в мига, в който тялото му, като застинало в някаква гротескна, неестествено наклонена назад поза, политаше в пропастта, а той размахваше безпомощно ръце. Още преди Лестър и Скудър да се хвърлят към него от две различни посоки, бе ясно, че няма да успеят. Викът на Фалър премина в див крясък, през това време той продължи да пада назад и накрая увисна под невероятен ъгъл над бездната, все още размахвайки лудо ръце и с изкривено от ужас лице.
И остана така.
Това не беше краткият миг на привидна безтегловност, в който тялото застива, преди да рухне надолу. Измина половин, после цяла секунда, през това време Скудър и другият воин се заковаха на място, след още една секунда Фалър спря да размахва ръце и смъртният страх от лицето му се замени с безгранично удивление.
Той не падна. Тялото му висеше над пропастта, наклонено назад под ъгъл над четиридесет и пет градуса, но някаква невидима сила го поддържаше.
Измина още една секунда, през която всички бяха вцепенени от видяното и бяха в състояние само да гледат с изумление. Тогава Лестър направи решителна крачка напред към ръба, сграбчи Фалър и с мощен тласък го изправи отново на площадката. Фалър инстинктивно се просна по-далеч от ръба, блъсна се в стената, обърна се и изгубил самообладание, погледна надолу.
В продължение на секунда никой не каза нищо, после Скудър извади от джоба си пакетчето с неприкосновения запас храна, протегна ръка над ръба на площадката и го пусна. Първоначално то полетя като камък надолу, после описа елегантна дъга и се приземи точно в краката на Скудър.