Тя прогони тези мисли от съзнанието си и се обърна наляво — натам, където беше командната централа. Едва бе изминала няколко крачки, когато долови шум и застина на място. Нервно вдигна ръка, когато Скудър се опита да каже нещо. Той онемя на мига и затвори очи, ослушвайки се напрегнато.
Чуха се стъпки. Не стъпките на човек, а твърдото, неритмично потракване на роговата броня на краката на насекомите. Невъзможно бе да се прецени скоростта, с която се приближаваха. Сигурно бяха много, най-малко дузина.
— В прикритие! — прошепна тя с ужас. — Скрийте се някъде.
В същия миг тя се обърна светкавично, сграбчи и просто повлече Филипсен, който стоеше като вкаменен зад нея, но след няколко крачки отново се спря.
Коридорът се простираше на тридесет-четиридесет крачки напред и после се губеше в плавната извивка на корпуса на машината. Никъде не се виждаше врата или поне ниша, където да се скрие човек, още повече петима.
Мисълта й заработи светкавично. Стъпките на мравките се чуваха все по-близо. След миг сигурно щяха да изникнат иззад извивката на коридора.
— Обратно на стълбата! — заповяда Черити.
Филипсен понечи да възрази, но Черити го тласна грубо и той залитна към вратата. Скудър направи същото с Фалър, докато Лестър без колебание стъпи пръв на главозамайващата стълба и се изкатери бързо на няколко стъпала нагоре, за да направи място на останалите.
— Няма да се кача там! — промълви Филипсен и се опита да се отскубне.
Без да пророни дума, Черити сграбчи ръката му и я изви рязко, Филипсен изпъшка от болка, но спря да се съпротивлява и се залюшка пред нея. Но когато стигнаха вратата, той се вкопчи в рамката й със свободната си ръка и с все сила се противопостави на Черити.
— Не! — изпъшка той. — Недейте! Ще паднем! Сигурен съм!
— По дяволите! Бъдете разумен, човече! — Черити хвърли трескав поглед назад към коридора. Мравките бяха така близо, че сигурно след секунди щяха да се появят. — Ще заловят всички ни, ако не се стегнете!
Филипсен като че ли изобщо не я чу.
— И без това всички ще загинем! — изстена той — Ние…
Изневиделица зад гърба му изникна фигура в маскировъчен костюм на сиво-зелени петна, сграбчи го с две ръце за колана и яката и го метна, описвайки висока дъга, в бездната зад вратата.
В първата секунда Черити не бе в състояние да схване какво се бе случило. Изгубила самообладание, тя застина и вероятно щеше просто да си остане така, ако в следващия миг Лестър не я беше придърпал с все сили към себе, а после две стъпала нагоре по стълбата. В същата секунда чуха стъпките на мороните зад себе си в коридора.
Черити понечи да каже нещо, но Лестър й отправи отчаян знак с поглед да мълчи и се притисна плътно с гръб към стената. Черити последва примера му, още повече че в този момент машината потрепери така мощно, че тя за малко да загуби равновесие и за миг отклони вниманието си от шума на стъпките на мороните в коридора. С разширени от ужас очи тя не изпускаше Лестър от погледа си и не бе в състояние да събере мислите си. Фалър и Скудър също стояха като вкаменени, явно не по-малко шокирани от видяното.
Стъпките на мороните се приближиха до вратата, отминаха и постепенно затихнаха. Лестър предпазливо се промъкна покрай Черити, озърна се в коридора и с въздишка на облекчение се спусна от стълбата.
— Може да идвате — каза той. — Заминаха си.
Черити го последва. Коридорът бе напълно пуст, Лестър стоеше изправен и гледаше в посоката, накъдето бяха изчезнали мороните.
Когато той се обърна, Черити му нанесе изненадващ мощен удар с юмрук под брадичката, той залитна към отсрещната стена и се строполи на пода.
За миг остана замаян на колене, после несигурно се опита да се изправи и протегна ръка.
Черити скочи насреща му, сграбчи протегнатата ръка, изправи го наполовина и с рязък тласък изви ръката зад гърба му, така че той нямаше и минимален шанс за защита. В същото време обви шията му с другата си ръка и притисна главата му назад.