— Скудър! — заповяда тя. — Обезоръжи го!
— Какво значи това? — простена Лестър. Той говореше с мъка. — Какво правите?
Черити изви главата му още по-силно назад, така че той едва успяваше да си поеме дъх, докато Скудър му отне оръжието със светкавично движение и отстъпи крачка назад. Лицето му бе като от камък, но Черити прочете в очите му, че той също като нея успяваше с усилие да се овладее, за да не убие Лестър. Може би единствената причина да не го направи досега беше, че тя просто не можеше да разбере защо го бе извършил.
Тя пусна Лестър и отново му нанесе удар, който повторно го тласна срещу стената. В последния момент той овладя падането си и тромаво се извърна.
Черити извади лъчевия пистолет и го насочи заплашително към гърдите му.
— Само едно погрешно движение — каза тя тихо — и с удоволствие ще ви разстрелям, Лестър.
Младият лейтенант я зяпна с израз на пълно недоумение.
— Какво… какво правите? — заекна той. — Какво означава това? — После вдигна ръка, избърса с длан разцепената си устна и почти с упрек погледна кръвта. — Вие ме ударихте.
— Защо го направихте? — прошепна Черити. Неочаквано гласът й потрепна. Оръжието в ръката й затрепери така силно, че тя трябваше да си помогне с лявата ръка, за да го задържи неподвижно. За миг отново изпита онзи ужасяващ, почти неустоим импулс просто да натисне спусъка.
— Защо го направихте? — попита тя отново. — Защо го убихте?
Изражението на Лестър показваше, че той изобщо не разбира смисъла на въпроса й.
— Той представляваше опасност за нас — отговори той. — Щеше да издаде всички ни.
— Проклет негодник! — извика Фалър. — Ще те убия за това! Заклевам се, че няма да излезеш жив оттук!
По лицето на Лестър се четеше нарастващо изумление.
— Но аз трябваше да го направя — каза той. — Не съществуваше никакъв друг изход. Той щеше да издаде всички ни.
— Той беше ваш колега, Лестър — каза Черити тихо.
— Той се превърна в опасност за нас — възрази Лестър отново.
Черити изпита усещането, че нещо в нея се вледенява. Най-дълбоко бе потресена от факта, че Лестър влагаше в думите буквалното им значение, той мислеше точно това, което казваше. Не търсеше никакво оправдание.
— Застреляйте го! — каза Фалър. — Убийте го… или аз ще го направя!
— Може би наистина трябва да го направя — промърмори Черити. — А може би ще го направя. По-късно.
Тя направи към Лестър повелителен жест с оръжието:
— Обърнете се. Поставете ръцете си отзад.
Лестър я изгледа объркано, но после се подчини. Без да каже нито дума, Скудър застана зад него и завърза здраво ръцете му. Лицето на Лестър се изкриви от болка.
— Защо правите това? — попита той объркан. — Аз…
Скудър го зашлеви през устата с опакото на дланта. Лестър отново залитна към стената и се строполи с болезнен стон.
— Трябва да продължим — каза Черити. — Скудър… дръж го под око. Ако направи опит да избяга, застреляй го.
— Искате да мъкнем със себе си този тип! — избухна Фалър.
— Не можем да го оставим тук — отвърна Черити. — Ние също не можем да останем. — Тя кимна към вратата. — Може би вече са намерили трупа, ако не е паднал право върху главите им. Само след минути тук ще гъмжи от въоръжени мравки.
Фалър бе готов да кипне отново, но с един леден поглед Черити го застави да млъкне и тръгна, без да каже дума.
Бяха по-близо до командната централа на машината, отколкото се осмеляваха да се надяват. Само няколко крачки след извивката на коридора те се натъкнаха на масивна врата от същия сребрист матов метал, от който бе изработена вън в залата. Вратата даже не беше затворена, а стоеше открехната на една длан. Черити се възползва от това, за да се приближи внимателно и да хвърли поглед във вътрешността на помещението.
Това беше централата. Помещението имаше формата на полусфера, скосена в горната третина. Малкият участък, който се откриваше пред погледа й, по-скоро напомняше командния мостик на древен боен кораб, отколкото командна централа на такава странна машина.
В продължение на няколко секунди Черити внимателно разгледа мравките, които седяха зад пултове с необичайна конструкция или стояха прави пред контролните уреди по стените и работеха по тях с четирите си ръце.
— Изглежда, още не са намерили Филипсен — каза тя, като се върна при останалите. — Поне там вътре е спокойно.