Скудър безмълвно прибра пистолета и сне пушката от рамото си, но Черити поклати глава.
— Остани тук и пази Лестър — заповяда тя. — Ще отидем двамата с Фалър.
За нейна изненада Скудър не се възпротиви, а тя самата не даде възможност на Фалър да възрази. Черити сне пушката от рамо и с палец щракна малкото лостче, за да превключи смъртоносното оръжие на ниска доза енергия, необходима само за зашеметяване, после с движение на главата заповяда на Фалър да направи същото.
Един след друг те се приближиха безшумно към вратата. Черити се спря за миг, огледа се наляво и надясно и блъсна вратата с рамо.
Изненадата бе пълна. Централата беше много по-просторна, отколкото си бе представяла. Вътре имаше около дузина морони. Всички бяха невъоръжени и двамата с Фалър не им дадоха възможност да се нахвърлят върху им и да използват превъзходството на физическата си сила. С два-три продължителни енергийни откоса те покриха цялото помещение, така че мороните се свлякоха парализирани зад пултовете си, без да имат време да дадат сигнал за тревога. Тук-там избухнаха пламъци и дим от някои уреди, когато високочестотното излъчване на изстрелите причини къси съединения в електронните схеми. Пламъците изгаснаха почти веднага сами, без да причинят по-големи щети. Цялата акция продължи две или три секунди и централата беше вече във властта им. Всичко стана неочаквано леко.
— Извикайте Скудър! — заповяда тя, като отстъпи крачка встрани и описваше движения наляво-надясно с насочено оръжие. Имаше достатъчно опит с мравките, за да не разчита напълно на шоковото действие на оръжието. Тези твари бяха извънредно жилави, Фалър излезе и Черити използва тези няколко мига, през които беше сама, да огледа по-внимателно централата. Гледката потвърди предишните й заключения. Всеки квадратен сантиметър от стените, с изключение на големия шестоъгълен екран с диаметър около три метра на отсрещната стена, бе зает от контролни уреди и инструменти. Цареше невероятен хаос от супермодерни, непонятни компютърни системи, съчетани с недодялани, почти примитивни, но не по-малко странни лостове, превключватели и скали, които изглеждаха като част от някаква напълно различна, изостанала с хилядолетия технология.
Черити усети надигащо се отчаяние, когато осъзна колко безнадеждни бяха шансовете им да се справят с тази странна техника. Фалър и Скудър се върнаха. Скудър, който влачеше след себе си изгубилия самообладание Лестър, огледа с бърз, но доволен поглед централата. После тласна грубо Лестър срещу един от пултовете и той се свлече на пода.
— Фалър! — каза той. — Помогнете ми!
После се наведе, вдигна с лекота една от безжизнените мравки от пода и я изнесе в коридора. Фалър първоначално не схвана какво се иска от него, но после по примера на Скудър се опита да вдигне друга мравка. Силите му обаче не достигнаха. Той хвана две от четирите мършави ръце на насекомото и като пъхтеше, започна да го влачи след себе си към вратата.
Черити понечи да му помогне, но в същия момент Скудър се върна в залата и поклати глава:
— Погрижи се за уредите — заповяда той. — Трябва да успеем да се заключим тук.
Черити се обърна неохотно и се върна при това, което смяташе за пулт за управление на машината: една маса във формата на подкова, с изрязани ръбове, която се намираше точно под шестоъгълния екран. Гигантският монитор не показваше друго, освен вечния снежен ураган, през който си пробиваше път металоходът. Под монитора бяха безредно разположени всевъзможни скали и малки екрани, по които се носеха поредици букви и цифри на неразгадаемо чуждо писмо. Тя не разбираше нищо.
Междувременно Скудър и Фалър извлякоха и последния морон навън в коридора и затвориха вратата. Напрегнала докрай волята си, Черити се опитваше да превъзмогне възбудата и да си наложи да мисли логически, но най-вероятно тази машина не функционираше по познатите й логически закономерности, или пък логиката й беше напълно чужда за хората. Черити не се осмеляваше дори да докосне някои от уредите. Това, че нападението над централата не бе все още незабелязано, й се струваше толкова невероятно, колкото и лекотата, с която я завладяха. Едва ли едни неразумни експерименти с управлението на машината щяха да бъдат по-безопасни от сблъсък с мороните от охраната, от които се бяха изплъзнали като по чудо. Просто нямаха необходимото време, за да проучат с подробен подход управлението на машината. Черити бе готова да признае, че бе допуснала грешка, като се съгласи с предложението на Лестър. За момент си зададе сериозно въпроса, защо всъщност бе направила това. Би могла на пръстите на ръката си да изброи какво можеше да очаква.