— И ти още питаш? — отвърна Стоун. — Знам историята на твоя народ, Гурк. Знам какво се е случило с родната ти планета. Не искам същото да се случи със Земята.
Гурк сви лицето си в гримаса, чието значение остана непонятно за Стоун.
— О! Рискуваш живота си, за, да спасиш твоя свят? — Гурк се изсмя злобно. — Извини ме, губернатор Стоун, но ми е трудно да го повярвам.
— Това е истината — каза Стоун. — Знам, че ме презираш. Знам, че всички ме мразят. Може би имат право. Мислите, че съм ви предал, че съм ви продал на извънземните.
— А не е ли вярно?
— Сега не желая да говоря за това — каза Стоун. — Но дори да беше вярно — има разлика дали ще поробиш, или ще унищожиш един народ.
Гурк го погледна, наклонил косо глава.
— Какво се е случило, Стоун? — запита той. — Ти знаеш, и то не от вчера, че бомбата съществува. Познаваш и стратегията на мороните — те разрушават това, което не могат да притежават.
— Този свят ще загине, малкия, ако не ги спрем — каза Стоун със сериозен тон. — Имаш право, нещо се случи. Във всеки случай — Морон ще изгуби тази планета. А ти знаеш какво следва тогава.
Лицето на Гурк потъмня.
Да, той знаеше какво следва. Беше го преживял, беше го видял със собствените си очи. Всичко бе толкова отдавна, понякога дори вярваше, че е погребал този спомен, но се оказваше, че мами самия себе си с тази заблуда.
Неговият народ бе един от малкото, успели да отблъснат атаките на войнствените извънземни насекоми. По-късно Гурк бе преживял всичко, което Морон бе направил с един свят, отказал да се подчини. Той го бе унищожил.
— Какво се е случило? — попита той тихо.
И за своя изненада получи отговор:
— Скокът — прошепна Стоун. — Изглежда, че сега започва.
Гурк пребледня.
— Сега? Но това е… невъзможно. Не толкова рано.
— Страхувам се, че все пак е възможно — промълви Стоун. — Ти си го преживял, Гурк. Ти си видял всичко.
— Джеърдите? — очите на Гурк се разшириха още.
— Може би — отвърна Стоун тихо. — Те не са напълно сигурни. Но аз се опасявам, че е така.
— Но това все пак не означава, че… — започна Гурк объркано, но бе прекъснат веднага от Стоун.
— Знаеш много добре какво значи това, Гурк. Досега никога не са успявали да ги победят. Сигурно могат да ги задържат, може би години, може би десетилетия, но не по-дълго. Никога няма да допуснат, трансмитерът да попадне в ръцете им. По-скоро ще унищожат цялата планета.
Гурк повече не възрази. Знаеше много добре, че Стоун е прав. Морон никога нямаше да допусне някоя друга сила да се добере до тайната на трансмитера.
— Затова си им дал координатите на сателита с бомбата — промърмори той.
— И пътя, по който да стигнат до него — каза Стоун. — Може би това е последният шанс за тази планета, Гурк.
Дребосъкът го изгледа недоверчиво:
— И ти оставяш този шанс в ръцете на Черити?
— Капитан Леърд е мой враг — каза Стоун сериозно. — Но това не значи, че я подценявам. Ако някой може да унищожи този сателит, това е тя.
— Ти си полудял — промърмори Гурк. — Каква ще е ползата? Ако… ако настъпи скок, тази планета ще се превърне в ад, в сравнение с който нашествието на мороните ще изглежда детска игра.
— А мога ли просто да наблюдавам как унищожават планетата? — каза Стоун.
Гурк не го чуваше.
— Те ще изпратят милиони войници! — каза той възбудено. — Милиарди, ако се наложи. Те…
— Няма да направят нищо подобно — прекъсна го Стоун. — Пресметнал съм всичко. Имах достатъчно време да се запозная с тяхната техника. Ударната вълна от експлозията ще парализира трансмитерната връзка с Морон за месеци. Ако имаме щастие — за години. Във всеки случай достатъчно дълго, за да разрушим станцията на Северния полюс.
— А ако не стане, загиваме всички, нали?
— Ако имаш по-добра идея, с удоволствие ще те изслушам — отговори Стоун сърдито.
Гурк го погледна дълбоко смутен.
— Не те разбирам, Стоун — каза той. — Какво се е случило? Защо така неочаквано си на наша страна?
— Кой твърди подобно нещо? — отвърна Стоун. — Просто не искам тази планета да умре, това е всичко.
— Не, това не е всичко — каза Гурк.
Звукът на зумера на входната врата попречи на Стоун да отговори. Той трепна изплашен и видя как вратата се плъзна и влезе Луцифер, неговият личен адютант.