— Очакват ви в командния щаб, губернатор Стоун — каза Луцифер.
Стоун хвърли бърз нервен поглед към Абн Ел Гурк. Въпреки че това помещение бе защитено против подслушване, внезапно го обзе подозрението, че Луцифер е чул всяка дума от разговора. В същия миг си зададе въпроса, защо изобщо бе наредил да доведат джуджето тук. Може би причината бе само нуждата да поговори с някого.
Стоун овладя гласа и чувствата си, когато се приближи до Луцифер и посочи джуджето.
— Пленникът остава тук — каза той. — Какво се е случило?
— Не знам — отговори Луцифер. — Но е много спешно.
Стоун реши да не губи повече време с въпросите си и се втурна покрай морона към асансьора.
Когато след минута излезе от асансьора и се насочи към централния компютърен пулт, зад който стояха тримата инспектори, Стоун откри, че атмосферата в командния щаб бе станала видимо по-напрегната. Само една от трите бели мравки-албиноси го погледна, когато той приближи, другите две останаха съсредоточени върху това, което показваха дузината монитори пред тях.
— Какво се е случило? — запита Стоун.
Инспекторът посочи с мършавата си лапа в рогова броня към един от екраните:
— Един от нашите металоходи е бил нападнат.
Стоун изтръпна:
— Същата машина, която…
— … която разруши транспортния самолет, да — довърши инспекторът изречението. — Връзката се разпадна преди миг. Последното съобщение гласеше, че нападателите са проникнали в централата и са я овладели.
— Къде се намира сега? — попита Стоун.
Инспекторът посочи отново монитора:
— На четиридесет и пет мили югоизточно оттук. Приближава се насам.
Стоун го погледна с недоумение и каза:
— Но тогава… тогава той се движи право срещу бариерата на студа.
— Правилно.
— Може ли да я преодолее?
На Стоун се случваше за пръв път да види как едно от тези гигантски бели насекоми се колебае, преди да отговори.
— Не знаем — каза инспекторът накрая. — Но съществува такава опасност. Вече са предприети необходимите контрамерки.
— А ако не успеем да го задържим?
— Тогава точно след… — инспекторът го прекъсна, за да погледне към уредите — четиридесет и седем минути по ваше време ще достигне града.
13.
— Ето ги! — ръката на Скудър сочеше трите планера, които се виждаха като блестящи искри на небето. Бяха се приближили бързо, но забавиха скорост и сега се държаха на две-три мили разстояние от металохода. Черити не бе сигурна, но й се струваше, че са от същия тип тежки бойни машини, с които се бяха запознали вече над Париж и по-късно над Кьолн. Гледката не бе никак успокоителна. Тя познаваше огневата мощ на тези летящи дискове с диаметър петдесет метра. Машините разполагаха с достатъчно тежко въоръжение, за да нанесат сериозни повреди даже на такъв колос като металохода.
— Защо не ни нападат? — изрази учудването си Фалър.
— Нямам понятие — промърмори Лестър. — Може би не са сигурни какво се е случило тук. — Той вдигна рамене. — Една такава машина сигурно е невероятно скъпа. Не може току-така да бъде разрушена.
Никой не отговори. Ако Лестър имаше право, в най-добрия случай това означаваше временна отсрочка на атаката. Мороните там горе скоро щяха да забележат, че нещо не е наред. Рано или късно щяха да открият, че машината не променя курса си, и щяха да предприемат нещо.
На пулта пред Лестър замигаха бясно ред разноцветни светлини. Лестър се съсредоточи върху тях, после натисна последователно три бутона, докато всички светлини изгаснаха.
— Какво правите? — попита Скудър.
— Вероятно се опитват да установят връзка с нас — отговори Лестър. — Опасявам се обаче, че никой няма да им отговори.
— Тогава ще дойдат и ще проверят на място.
Скудър потропваше, за да стопли краката си. Въпреки металната плоча на вратата, температурата в помещението бе спаднала значително. Настъпил бе такъв студ, че едва се движеха. Подът, таванът и стените бяха покрити с тънък слой скреж. Залата напомняше по-скоро на ледена пещера, отколкото на командната централа на гигантски робот. Лестър от време на време почистваше с ръка натрупания лед върху уредите на пулта пред себе си. Ставаше все по-студено.
Една от трите машини се отдели от ятото и се приближи бавно. Малката зелена светлина на контролния пулт замига по-силно и пръстите на Лестър заиграха отново по клавиши и превключватели. Планерът плавно се спусна надолу и от безформена сребърна искра прерасна в диск с многобройни израстъци и издатини.