Черити усети шум от триене на метал и видя как една от плочите на близкия пулт се отърси от ледената броня, която го покриваше. Под нея се показа някакъв многостенен метален механизъм, който се издигна със скърцане, и в горната му част замигаха разноцветни светлини. От лявата му страна стърчеше нещо като ръкохватка, явно създадена не за човешка ръка. Същевременно на големия екран се появи ситна, подобна на паяжина мрежа от червени линии, която образуваше нещо като скала на оптически мерник, наложена върху изображението на приближаващия планер.
— Поемете го, капитан Леърд — каза Лестър. — Системата е същата като в планера, който пленихте в Париж.
Черити го погледна с изумление. Лестър имаше право — но бе невъзможно да знае това! Нито на него, нито на другите двама бе казвала, че Кайл я беше научил как се борави с въоръжението на планера!
— Огън! — каза Лестър. Гласът му прозвуча напрегнато, но властно и Черити се подчини автоматично. Металът бе така студен, че допирът с него пареше като огън даже през дебелите ръкавици, но тя сграбчи ръкохватката, насочи скалата на прицела на екрана към приближаващия планер — и натисна спусъка.
От горната част на металохода блесна светкавица, обгърна планера в огнено кълбо и го разби със страхотна експлозия.
Черити бързо отдръпна ръка и притисна длан към гърдите си. Погледът й остана прикован към екрана.
Другите два планера останаха за секунда неподвижни на местата си — на две-три мили над металохода, но после с мощно ускорение се изстреляха на голяма височина, описаха завой и се спуснаха отново с безумна скорост!
Черити и спътниците й затвориха заслепени очи, когато от машините блеснаха ярки лазерни светкавици и с трясък удариха металния корпус на гигантския робот. Подът под краката им потрепери и Черити помисли за миг, че цялата машина се преобръща. Тя обаче възстанови равновесието си след няколко тласъка. Лазерният залп я бе разтърсил, но без да нанесе сериозни повреди.
Черити най-после излезе от вцепенението и понечи отново да сграбчи ръкохватката на оръдието, но това вече бе излишно. Планерите профучаха само на десетки метри над машината, поеха стръмно нагоре, готвейки се за нова атака. Неочаквано от страничните части на металохода избухнаха многобройни ярки светкавици и като пръстите на някаква чудовищна ръка заопипваха небето, търсейки двете летателни машини, достигнаха ги и ги разбиха в огнени експлозии.
— Какво… какво беше това? — попита Скудър изумен.
Лестър се усмихна леко.
— Това, на което се надявах — каза той. — Честно казано, не бях много сигурен. Тази машина има собствен механизъм за самозащита. Той се задейства автоматично, ако бъде нападната. Без значение от кого.
— И само предполагахте това? — попита Скудър злобно. — По дяволите, Лестър, за глупаци ли ни смятате? Вие познавате прекалено добре тази техника, за да продължа да вярвам, че всичко е случайно.
— Вече ви казах, аз улавям неговите основни функции — каза Лестър равнодушно. — Но ако не ми вярвате… — Той посочи пулта с подканващ жест и отстъпи назад. — С удоволствие ще ви предам управлението.
Черити гледаше с невярващи очи екрана, на който бавно се разнасяха огнените кълба от експлодиралите планери.
Глух стон и шум от падащо тяло накараха Черити да се обърне. В същия миг тя успя само да зърне как Фалър се свлече с изкривено от болка лице и се сгърчи на пода. С един скок тя се озова до него и коленичи. Младият воин стенеше. Очите му бяха затворени, а лицето бе като бяла маска от лед. В първия миг тя помисли, че вече е мъртъв, тъй като кожата му бе студена като стоманата, върху която лежеше, но при докосването й той болезнено изкриви устни.
— Какво му е? — попита Скудър, който се бе приближил до тях.
— Замръзва — каза Черити. С чувство за вина тя си припомни, че за разлика от нея, Фалър не носеше специален костюм, който да го защити поне за кратко време от космическия студ, а най-обикновена униформа; наистина, тя притежаваше термоизолация, но не бе предназначена за такива температури.
— Трябва да го загреем — каза тя. — По някакъв начин.
— Но как? — Скудър се заоглежда трескаво в централата. Голямото помещение бе претъпкано с уреди и апаратура, но нямаше абсолютно нищо, което би могло да гори.
— Лестър! — каза Черити. — Направете нещо!