Гурк се върна в мислите си към краткия разговор със Стоун и отново изпита онова дълбоко тревожно смущение, което го бе обзело при думите на губернатора. В хода на столетията Абн Ел Гурк бе възприел много от злобното джудже, което с удоволствие играеше, затова извънредно рядко бе готов да си признае допусната грешка или недостатък. Губернатор Стоун обаче го объркваше все по-силно. Може би за пръв път в живота си той се бе заблудил в оценката си за някого. Досега бе смятал Стоун за предател, във всеки случай за страхливец. Неочакваната му готовност да помага на Черити и останалите бунтовници Гурк бе оценил само като следващ акт на слабост, отчаян опит в последния момент да се нагоди по вятъра, както гласеше поговорката на хората. Гурк вече не беше сигурен. Това, което бе направил Стоун, не отговаряше на логиката на предателя, който преследва само облаги за себе си. Не беше ли това само следващ рафиниран ход в играта? Нещо обаче подсказваше на Гурк, че този мъж просто не беше достатъчно умен за това. Въпреки всичко не успяваше да възприеме Стоун като човек, готов да жертва живота си, за да помогне на своя народ. Не — за пръв път в живота си Гурк бе така дълбоко объркан и обзет от нерешителност.
Това се отнасяше за мнението му за Стоун. Не и за собствените му действия.
Бяха напуснали коридора и приближаваха малката бетонна килия, в която Гурк бе прекарал последните три месеца, когато той забеляза, че вече са сами, с изключение на въоръжения пост пред отворената врата на килията. Трима въоръжени и внимателни войници срещу един — не особено благоприятно съотношение на силите, но може би най-доброто, което щеше да му се удаде.
Подтичвайки, Гурк бръкна с непринудено движение под пелерината си и извади миниатюрното оръжие, което бе получил от Стоун, след което се просна с цял ръст на пода. Двамата морони помислиха, че просто се е препънал и не посегнаха към оръжието си, а спряха на място. Единият се наведе, за да го изправи на крака.
Гурк го застреля. След това се претърколи и описвайки широк полукръг с тесния проблясващ кървавочервен светлинен сноп на пистолета, превърна главата, раменете и горните крайници на втория пазач в сив прах. В последния миг едва отскочи встрани, за да се предпази от рухналото тяло на насекомото.
Третият войник светкавично оцени опасността и реагира бързо и хладнокръвно, както всички същества от неговия народ. Докато двете му ръце вдигаха оръжието и го насочваха към Гурк, една трета ръка се спусна към миниатюрния комуникатор, който висеше на колана му.
Гурк стреля, без да се прицели добре. Червеният енергиен лъч не улучи и превърна в прах част от стената зад морона, но все пак атаката отклони за миг вниманието му. Той направи крачка встрани, опита се едновременно да се прицели в Гурк и да натисне алармения бутон на уреда. Но Гурк бе по-бърз.
Мравката и той стреляха едновременно. Ярката лазерна светкавица от пушката на морона не улучи Гурк само на сантиметър, но изстрелът на Гурк бе точен. Комуникаторът, протегнатата към него ръка и част от бронираните хълбоци на насекомото се превърнаха в облак прах. Гурк скочи на крака и стреля отново, преди още мравката да усети болка и да нададе вик. Енергийният лъч проби дупка колкото юмрук в бронята на гърдите и гърба й, след което прогори и стената отзад.
Гурк се обърна светкавично, и насочи оръжието към коридора зад себе си, но нямаше други цели за стрелба. Всичко се разви бързо и почти безшумно, така че другите насекоми зад извивката на коридора едва ли бяха усетили нещо.
Гурк с ужас установи, че димящата следа от изстрела на морона стигаше почти до ръба на стената. Ако мравката бе стреляла само сантиметър по-надясно, лазерният лъч щеше да попадне в напречната галерия на коридора и сега тук щеше да гъмжи от войници. Тогава не би имал никакъв шанс.
Гурк прогони тези мисли от съзнанието си. Безсмислено бе да разсъждава с „ако“ и „или“. Надяваше се, че ще има още шанс. Нещо необичайно се бе случило в сградата, а може би в целия град. През седмиците, прекарани тук, никога не бе виждал толкова много войници в подземието. Гледката от прозореца на апартамента на Стоун също издаваше някаква трескава активност, обхванала целия град.
Той прибра оръжието, прекрачи предпазливо през трупа на мъртвото насекомо и хукна надолу по коридора. Мина покрай килията си, достигна следващото разклонение, пое надясно, след няколко крачки стигна до заключена метална врата, боядисана в зелено — точно както бе обяснил Стоун — и хукна надолу по коридора. Гурк се спря задъхан, огледа се в двете посоки и извади изпод пелерината си миниатюрния импулсен генератор, който бе получил от Стоун. Ръцете му леко трепереха, когато го притисна към ключалката. В продължение на половин секунда не се случи нищо и той отново бе обзет от подозрението към Стоун, но после се чу леко прещракване и вратата се открехна.