Гурк се промъкна бързо през пролуката, придърпа вратата след себе си и заопипва стената в мрака. Ръката му се плъзна по грапавия бетон и достигна до пластмасова пластина, натисна я рязко и енергично и след миг на тавана светнаха множество трепкащи неонови лампи.
Гурк се огледа. Точно според описанията на Стоун, пред него имаше тясна бетонна стълба, която водеше надолу към втора подобна врата. Той жертва още една секунда, за да се обърне и да залости вратата — нещо, което едва ли щеше да спре евентуалните преследвачи, но можеше да ги задържи няколко секунди. След това хукна надолу по стълбата, като вземаше по две стъпала, и отвори втората врата по същия начин.
Зад нея се простираше огромна зала с голи бетонни стени, таванът на която се поддържаше от множество кръгли бетонни колони с дебелина около метър. По-голямата част от продълговатите еднометрови неонови лампи не светеха и на оскъдното осветление залата приличаше на необикновена, зловеща пещера със странни варовикови образувания. Но залата бе именно това, което бе казал Стоун — подземен гараж. Само след няколко крачки, всред забравените от половин век ръждясали автомобили, Гурк откри сребристия автомобил на въздушна възглавница с емблемата на губернатора.
Гурк отново се спря. Сърцето му затуптя бясно, цялото му същество го зовеше да се обърне назад и да потърси защита в тъмнината. Клопката бе толкова явна, че всяко дете би я открило. С лявата си ръка той извади пистолета, описа кръг и се огледа внимателно. Нищо не се помръдна. Ръждясалите останки от автомобили бяха разпръснати наоколо в тъмнината подобно на вкаменени скелети на странни гигантски животни. Изведнъж усети колко лош и застоял бе въздухът тук долу. Взираше се съсредоточено в мрака и се ослушваше напрегнато, но никъде не се долавяше и следа от войници морони.
След малко се приближи предпазливо до автомобила. Той представляваше голямо шестместно возило на въздушна възглавница с тежко въоръжение и дебела броня и сигурно бе в състояние да устои на атаката на боен планер. Гурк го огледа недоверчиво в продължение на минута, обиколи го веднъж и отново се спря, преди да вдигне ръка и с колебание да приближи импулсния генератор към ключалката на вратата.
Вратата се плъзна безшумно. Гурк се напрегна в очакване отвътре да го посрещне безизразното лице на насекомо или дулото на лазерен пистолет, но вътре се виждаше само седалката на водача, тапицирана с червен плюш. Изглежда, Стоун действително бе казал истината.
Все още разтреперан, Гурк изпълзя в автомобила, затвори вратата и постави импулсния генератор в едно специално предназначено за целта гнездо под волана. Чу се тихо бръмчене и в следващия миг множеството скали и уреди на арматурното табло оживяха и светнаха със зелена светлина. По корпуса преминаха леки вибрации, когато двигателите заработиха, машината се издигна леко и заплува на една длан над пода на залата.
Предпазливо, като че ли се страхуваше да не бъде ухапан от нещо, очаквайки нещо съвсем непредвидимо, Гурк протегна ръка към волана. Не се случи нищо. Автомобилът послушно се завъртя на място, в синхрон с лекото движение на ръката му, после насочи тъпата си муцуна към затворените врати на подземния гараж.
Сигурно бе клопка. Даниел Стоун едва ли се надяваше, че ще успее с автомобила. Това бе личният автомобил на губернатора. Само той лично имаше право да го кара — или някой, който носеше личния му импулсен кодов генератор. Благодарение на доверчивостта на мороните, която бе позволила на Стоун да изплете своята мрежа от предателство и лъжи, те късно щяха да се усъмнят кой е в автомобила.
А може би наистина се беше излъгал в оценката си за Стоун? Гурк даде решително газ. Решетъчните врати на гаража се плъзнаха нагоре, а след още половин минута автомобилът излетя на улицата пред небостъргача и се понесе с увеличаваща се скорост на юг.
17.
Планерите все пак откриха огън срещу металохода. Въпреки че автоматичната отбранителна система отвърна на огъня, съпротивата ставаше все по-ожесточена. В атаката се включи и цяла армия от малки въоръжени автомобили и буквално хиляди мравки, които изникнаха от джунглата и руините и се опитваха да се покатерят по гигантската крачеща машина. Лестър бе блокирал всички входове и изходи, с изключение на отворените стоманени криле на покрива. Черити забеляза на екрана на една от външните камери, че мравките се катереха сръчно и с лекота по огромните стоманени крака на гиганта. Немалко от тях падаха, улучени от стрелбата на собствените си планери, които продължаваха да обстрелват металохода, но броят на насекомите се увеличаваше непрестанно. Черити прецени, че само след минути първите щяха да се излеят като поток през отворения покрив на машинната зала.