Машината се люлееше все по-силно. Мощни експлозии разтърсваха цялата й конструкция, а отбранителният огън започна да отслабва, тъй като атакуващите планери сега се съсредоточаваха върху оръдейните кули на металохода. Бойните машини на земята също изстрелваха ярки светкавици, които прогаряха димящи отвори в страничните стени на машината. Очевидно мороните бяха решени да разбият металохода на парчета, но не и да го допуснат да влезе в града.
— Трябва да изчезваме оттук — каза Скудър. Той посочи с глава един от екраните, на който се виждаха множество дребни черни фигурки, които, размахвайки неуморно крака, пълзяха по страничната стена на металохода и се приближаваха към гърба му. — Сигурно е, че най-напред ще дойдат тук.
— Имате право — каза Лестър. — Отворете вратата.
— А вие?
— Идвам с вас — отговори Лестър. — Но най-напред ще подготвя малка изненада за нашите приятели.
Пръстите му заиграха по пулта, натискаха бутони, превключваха ръчки, въвеждаха поредици от числа по непонятно обозначените клавиатури на компютрите. Накрая той отстъпи крачка назад, хвърли към пулта продължителен изпитателен поглед, за да се убеди, че всичко е направено правилно, неочаквано извади лъчевия пистолет от кобура и даде два бързи изстрела в пулта за управление. Чувствителната апаратура експлодира във фонтан от искри. На пода със съскане прокапа разтопен метал и малки оранжеви пламъчета запълзяха като змийчета по пулта. Шестоъгълният екран на стената започна да мига, стана сив и изгасна напълно.
— Какво направихте? — извика Скудър.
Лестър се обърна към него и се ухили:
— Ще си имат доста главоболия, преди да успеят да спрат тази машина — каза той. — Техник вероятно би могъл да се справи, но навън са само войници, а за тях е проблем даже да поставят правилно ключа в ключалката. — После посочи вратата. — Освободете изхода.
Скудър го изгледа със съмнение, но после вдигна оръжието си и пусна тънък лъч в точките, където металната плоча бе заварена към рамката. Металът поддаде само след секунди.
Един след друг напуснаха централата. Гледката в коридора бе останала непроменена. Беше по-топло, но кафяво-сивият метал бе все още скрит под дебелата ледена броня. Сигурно бяха необходими още часове, ако не и дни, за да се разсее жестокият студ, който бяха донесли от Забранената зона.
Черити понечи да тръгне надясно — в посоката, откъдето бяха дошли, но Лестър поклати енергично глава и посочи другата страна. Всички го последваха, без да кажат дума.
Приглушеният грохот на експлозиите не стихваше и машината се клатеше все по-силно, докато Лестър ги водеше през лабиринт от коридори и тесни вити стоманени стълби. На Черити й се стори за миг, че забелязва някакво движение, но те отминаха бързо и тя не бе напълно сигурна. Малко преди да стигнат Делта си, страхотен взрив разтърси машината и едва не я преобърна. Силният тласък, когато тя се върна в хоризонтално положение, ги извади от равновесие и те полетяха.
— Мисля, че вече действат сериозно — каза Скудър, като се опитваше да се изправи с мъка. — Още няколко такива попадения, и цялото това нещо ще се разпадне.
— Близо сме — каза Лестър. Той посочи една врата в дъното на коридора, пред която се намираше нещо безформено, направено отчасти от метал, отчасти от избуяли ледени израстъци, които бяха задушили механичния живот. — Бързо!
Всички го последваха. Вратата обаче не се отвори. Механизмът бе замръзнал и Скудър трябваше да помогне с къс огнен изстрел от оръжието си. Металът се деформира от изстрела и вратата само се открехна, все пак достатъчно, за да се промъкнат през пролуката. Озоваха се в хангар с формата на полукръг, в който се намираха дузина странни летателни апарати. Повечето бяха малки, едноместни и както всичко във вътрешността на металохода, бяха сковани в броня от напукан млечнобял лед. Лестър посочи един по-голям силует и без да ги изчака, хукна към него. Едва като приближиха на няколко крачки, Черити успя да различи формата му под планината от лед. Приличаше на изтънен напред клин и имаше три къси крила, заварени по логиката на някаква тотално безумна геометрия към корпуса. Съдейки по разположението на илюминаторите, вътре едва ли можеше да се заеме седнало положение.