Лестър напразно дърпаше вратата. Тя бе замръзнала и не помръдна дори тогава, когато с точно дозиран и разпределен на широка площ енергиен изстрел, Скудър превърна ледения слой върху машината в пара. Лестър изруга, хвърли ръкавиците си и изруга отново, като изгори пръстите си във внезапно нажежения метал. След няколко мига от вътрешността на машината се чу тихо бръмчене и вратата се отвори неохотно и със скърцане.
Кабината бе достатъчно голяма за четири или пет човека, но толкова ниска, че те трябваше да лежат един до друг. Освен това местата бяха оформени не за човешки тела, а за телата на гигантските мравки войници. Черити хвърли изумен поглед към хаоса от странни контролни уреди. Лестър и този път не й даде възможност да задава въпроси, а я тласна заедно със Скудър през ниската врата. Самият той влезе последен, като пълзеше на ръце и колене. Още преди входът да се затвори, той започна да работи с бутони и ръчки и пултът за управление на самолета като че ли оживя. От дюзите на климатичната инсталация полъхна топъл въздушен поток.
— Ще трябва да отговорите на куп въпроси, Лестър, когато се измъкнем оттук — изръмжа Скудър заплашително.
— Ще го направя — отвърна Лестър. — Ако се измъкнем оттук.
Някъде под тях заработи двигателят на самолета и последните остатъци от лед изчезнаха от предното стъкло. Силните фарове очертаха ослепително ярки ивици в хангара. Черити замижа, когато Лестър натисна друг бутон на пулта и големият люк на противоположната стена на хангара започна да се отваря със скърцане.
Двигателят като че ли прекъсна няколко пъти, но възстанови ритъма си и заработи равномерно. Вратите на люка се отваряха с плъзгане и вече се виждаше, че небето навън бе изпълнено от планери. От време на време проблясваха ярки пламъчета и металоходът потръпваше при експлозиите на попаденията. Черити не можеше да проумее как все пак тази машина продължаваше да се движи след нанесените поражения. Металоходът бе колос с фантастични размери, но мороните го обсипваха с невероятен огън. Енергията, която изпращаха в гигантския стоманен корпус би стигнала да се изпари цял самолетоносач.
— Какво чакате? — попита тя нервно.
Лестър й хвърли бегъл поглед, но не пролича, че се готви за старт на самолета.
— Искате да ни свалят ли? — отговори той с въпрос.
Той се зае отново с някакви напълно непонятни действия по контролните уреди и пулта за управление, миг по-късно Черити видя как блеснаха светлини в кабините на всички машини в хангара. Към бученето на двигателя на техния самолет се добави шумът от стартирането на многобройни други двигатели.
Внезапно Черити зърна една черна фигура под отворената врата на люка. След нея втора, трета, четвърта — в хангара нахлу множество от двуметровите насекоми войници.
— Излитайте! — изкрещя Скудър с ужас.
Лестър кимна, но въпреки това не стартира, а ожесточено заудря клавишите и бутоните пред себе си. След миг забучаха двигателите на един от самолетите пред тях. С рязко ускорение сребристият триъгълник се отлепи от мястото си, отърси се от остатъците от ледената броня и излетя от люка, като остави след себе си следа от умиращи и ранени морони. Оцелелите мравки трескаво потърсиха защита зад паркираните самолети, но това, изглежда, не беше особено разумно — един след друг самолетите се освобождаваха от ледените окови и с оглушителен рев на двигателите се понасяха в пространството. Черити забеляза нови ярки проблясъци на небето и един от самолетите експлодира в огнено кълбо, едва успял да напусне хангара.
— Сега! — изкрещя Лестър. — Дръжте се здраво!
Нямаше равномерно ускоряване, а само мощен, твърд тласък, с който самолетът излетя като изстрелян с катапулт от хангара и за частица от секундата достигна скорост двеста-триста мили.
Черити извика и се опита да се хване за нещо, но ускорението я притисна с такава сила в необикновено оформената тапицерия, че не бе в състояние да поеме въздух. Ярък светлинен лъч прониза пространството — изстрелът не ги улучи, но взриви най-близко летящия до тях самолет. Лестър изведе самолета в рязък завой, когато в близост до тях експлодира още един самолет. През това време планерите над тях продължаваха да сипят отвисоко съсредоточен огън върху малката флотилия, излетяла от металохода. Земята като че ли полетя насреща им, когато Лестър наклони носа на самолета и започна да пикира, ускорявайки силно. Черити изкрещя отново, по в последния момент той изправи самолета нагоре, пое по безумна зигзагообразна траектория, набра височина почти отвесно нагоре и премина отново в пикиране. С тези маневри той успя за известно време да избегне огъня от лазерните оръжия на планерите. Но само временно.