Небостъргачите на Манхатън бяха съвсем близо, когато напуснаха командната централа на металохода. Деляха ги само две-три мили развалини, обрасли в буйна растителност, които се простираха до брега на река Хъдзън. Градът зад реката изглеждаше непокътнат.
Улучиха ги, когато приближаваха реката. Лестър бе намалил силно скоростта — явно търсеше на брега място за приземяване. Самолетът продължаваше да танцува, и описваше безумни, напълно произволни скокове, но явно тези лъжливи маневри вече не бяха достатъчни, за да заблудят бордовите компютри на планерите на мороните. Черити успя само да стисне очи, когато през илюминаторите нахлу поток от непоносимо ярка светлина. В същата част от секундата я лъхна убийствена горещина и нещо експлодира в задната част. Самолетът се преобърна през крило, издигна се малко нагоре с неуправляемо въртене и преобръщане и започна да пада.
Всичко стана така бързо, че никой не осъзна какво се бе случило в действителност, нито пък по-късно бе в състояние да опише последователността на събитията. Кабината на самолета бе обляна в кървавочервена зловеща светлина. Лестър блъскаше с юмрук по един жълт триъгълен бутон на пулта пред себе си, после внезапно цялата горна част на машината се разлетя на парчета във всички посоки и Черити, Скудър и Лестър бяха изхвърлени от падащия самолет.
Черити полетя като камък надолу в бездната, със затворени очи, очаквайки всеки миг смъртоносния удар. Но удар не последва — една невидима ръка я пое в последния момент и превърна падането в плавно спускане. Тя падна във водите на Хъдзън, недалеч от северния бряг, потъна за миг и изплува отново, като кашляше и удряше силно с ръце и крака. Лестър и Скудър паднаха меко във водата само на метри от нея, защитени от същата тази невидима сила, която вероятно изпълняваше функцията на катапулт в самолетите на мороните.
След убийствения студ в металохода водата й се стори едва ли не гореща. В продължение на секунди тя не правеше нищо друго, освен да се наслаждава на приятната топлина, но след миг си спомни, че в никакъв случай не бяха вън от опасност. Самолетът им беше паднал и експлодирал далеко в реката, но трябваше да се очаква, че мороните са забелязали катапултирането им и че скоро ще се появят да довършат това, което не бяха успели при първия опит.
С пестеливи жестове тя се разбра със Скудър и заплува мощен кроул към брега.
Разстоянието се оказа по-дълго, отколкото бе преценила. Всъщност бяха някакви си няколкостотин метра, но тя бе напълно изтощена и изтерзаното й тяло просто нямаше резерви от енергия. Може би нямаше да успее да доплува до брега, ако изневиделица не беше се появил Лестър, за да я подкрепи. Когато най-после стигнаха брега и усети твърда земя под краката си, от изтощението Черити бе изпаднала в състояние на полусъзнание. Тя се изправи, дишайки тежко, прецапа с несигурни крачки последните метри вода и се свлече още преди да успее да излезе от водата. Лестър я подхвана под мишниците и я изтегли върху зида, с който бе укрепен брегът. Всичко наоколо й изглеждаше като обвито в сива мъгла, която се сгъстяваше все повече. Смътно видя Скудър, който изпълзя с мъка от водата и рухна на брега, останал без сили.
Въпреки че бяха изтощени до смърт, не можеха да си позволят почивка, а още повече — да изпаднат в безсъзнание.
— Трябва да изчезваме — каза Лестър. Изтощението личеше в гласа му и за пръв път, както се стори на Черити, прозвуча и нотка на страх. — Те ни видяха. Сигурно е, че ще ни търсят!
Черити се претърколи с мъка и се опита да се надигне, но силите не й достигнаха. Рухна отново по лице на земята.
Една ръка докосна рамото й и внезапно почувства същия този поток от невидима енергия, който се вливаше в тялото й и го изпълваше с нови сили. Живителната струя не бе така мощна, както преди, в централата на металохода, но все пак достатъчна, за да разсее мъглата в съзнанието и да й влее енергия, достатъчна за да стане на крака и да се задържи права.