Когато се обърна към Лестър, видя, че той беше наведен над Скудър и правеше същото с него. Индианецът трепереше и лицето му бе посивяло от изтощение.
Осъзнаваше, че това бе абсурдно — но въпреки волята си изпитваше едва ли не облекчение при мисълта, че силите даже на този невероятен мъж се топяха. В същия миг в съзнанието й проблесна отговорът на въпроса, защо всъщност Лестър й се струваше познат. Мисълта бе прекалено абсурдна, за да я проследи. Тя я прогони от съзнанието си, огледа се във всички посоки и се обърна на юг, в посоката, където бе металоходът.
Гледката я потресе. Гигантската машина гореше. От множество големи пробойни по корпуса избухваха пламъци и като лава се изливаха потоци разтопен метал. Черни, мазни облаци дим се издигаха от отвора в бронята на гърба, а пътят му бе белязан със следа от горящи и нажежени отломки. Един от гигантските крака бе пречупен и машината продължаваше хода си със страховито люшкане. Планерите и бойните машини продължаваха да я обсипват с лазерни залпове и ракетни снаряди, които експлодираха при ударите и продължаваха да разкъсват стоманената броня.
Но машината продължаваше неотклонно хода си. Всяка следваща несигурна крачка я приближаваше с нови сто метра до Хъдзън, до града и уязвимите небостъргачи. Черити ужасена се опита да си представи картината, когато този колос щеше да навлезе в застроената площ на града.
Мороните очевидно се безпокояха от същия въпрос, тъй като сега концентрираха огъня на оръжията си изключително върху гигантските стоманени крака на машината. Втори крак пламна в експлозия и се пречупи под тежестта на стотиците хиляди тонове стомана. Нова поредица мощни експлозии разтърсиха колоса. Гигантският корпус бе обгърнат от пламъци и дим, а нажежен течен метал се изливаше като горяща кръв от тялото. Той крачеше и крачеше неудържимо, гротескна фигура на апокалиптичен рицар, който, вече мъртъв, продължаваше непоколебимо да сее смърт и опустошение. Само две или три крачки и щеше да достигне моста и реката, която не бе препятствие за него.
Леко докосване по рамото върна Черити в реалността. Това бе Лестър. Той посочи, жестикулирайки силно, в една точка зад гърба й и извика:
— Идват!
Черити се обърна и видя няколко черни паякоподобни фигури, които се приближаваха бързо с отсечени движения на крайниците. Понечи да грабне оръжието си, но Лестър поклати глава и я тласна леко напред.
Зад гърба им се чу остро изсвирване, блесна светкавица, но не ги улучи и избухна далеч от тях. Вторият изстрел бе още по-неточен и преди мороните да успеят да коригират стрелбата си, те притичаха до изоставената сграда на брега на реката и поне за няколко секунди бяха в безопасност.
Черити се огледа трескаво. Намираха се в стар склад, чийто покрив бе отчасти разрушен и откриваше ръждясалата метална конструкция и ясното синьо небе над нея. Лявата част на помещението бе празна и покрита с дебел слой прах, в дясната част бяха струпани забравени от десетилетия каси и сандъци. Миришеше на гнило и старо.
Черити инстинктивно пое към дясната част на склада, за да потърси прикритие между безразборно нахвърляните сандъци и контейнери, но Лестър я спря и всички затичаха с широки крачки към отсрещната стена.
В мига, когато я достигнаха, първите морони нахлуха през вратата и незабавно откриха огън. Секунда по-късно Черити бе доволна, че не последва първоначалния си импулс. Старите дървени каси мигновено избухнаха в пламъци и дясната част на склада за секунди се превърна в пламтяща клада.
Измъкнаха се през малка врата в задната част на сградата, озоваха се отново под открито небе и хукнаха с всички сили към друг подобен склад в съседство с първия. И тази сграда бе стара и полуразрушена, но помещението бе напълно празно, явно стоките, които са били съхранявани тук, са представлявали интерес за нашествениците.
Чу се хор от пронизителни подсвирвания. Внезапно част от стената зад Скудър се оцвети в тъмночервено и топлинната вълна ги блъсна в лицата, когато мравките откриха огън по сградата.
Продължиха да бягат и скоро откриха втора врата, през която можеха да напуснат склада, но мороните бяха просто по-бързи от всеки човек. До вратата оставаха още около тридесетина крачки, когато първите мравки нахълтаха в помещението и светкавично откриха огън по тях. Наоколо изригнаха бели гейзери от разтопен бетон.
Черити се хвърли отчаяно наляво, направи кълбо и стреля след кратко прицелване. Лазерният лъч не улучи мравката, за която бе предназначен, но попадна във вратата зад нея и насекомото се свлече с крясък на пода, обсипано с дъжд от разтопен метал. Скудър и Лестър също отвърнаха на огъня на нападателите и поне единият от двамата стреляше с прецизността на машина — светкавиците проблясваха точно на интервали от половин секунда и всеки изстрел попадаше в целта. Стреляха, докато не остана никой жив от преследвачите.