— Стоун? — съмнението на Скудър не можеше да остане незабелязано.
Черити отново сви рамене, оттегли се предпазливо няколко крачки навътре в прашния коридор на сградата и облегна оръжието си на стената, така че да й бъде подръка. После бръкна в джоба си, извади комуникатора и го включи. На миниатюрния екран се появи лицето на Даниел Стоун и още преди изображението да се стабилизира, лицето прие укорително изражение.
— Капитан Леърд! — каза той. — Виждам, че не сте се вслушали в съвета ми и сте…
— Затворете си устата, Стоун — прекъсна го Черити грубо. Глупаво или не, но тя изпитваше към миниатюрното холографско изображение същия гняв, който би предизвикал реалният Даниел Стоун. — Ние сме в клопка. Приятелите ви знаят добре кои сме. И в момента започват да стягат обръча около нас.
Стоун бе поразен.
— Какво се е случило? — попита той лаконично.
Черити му разказа накратко, а лицето на Стоун ставаше все по-угрижено.
— И какво очаквате сега от мен? — попита той, след като изслуша обяснението. — Бих искал да ви припомня, че ви посъветвах да не завладявате металохода. Това, че сте успели и че все още сте живи, е истинско чудо. Но да оставим тия неща. Казвате, че блокират улиците?
Черити кимна.
— Това може да означава две неща — продължи Стоун замислено. — Те или ще изравнят целия квартал със земята — нещо, което смятам за малко вероятно — или ще пуснат търсач.
Черити видя с крайчеца на окото си как Лестър изведнъж потръпна при тези думи.
— Търсач? — повтори тя. — Какво е това?
— Ще го познаете, когато го видите — каза Стоун тайнствено. — Ако това се случи, капитан Леърд, включете това устройство, оставете го там, където е, и бягайте колкото можете по-бързо.
— Звучи направо успокояващо — промърмори Скудър. — Начинът, по който ни окуражавате, е доста странен. Какво, по дяволите, е този търсач?
— Е, добре — каза Стоун с въздишка. — Спомняте ли си съществото, на което се натъкнахте в руините на Кьолн?
Скудър кимна и започна да пребледнява.
— А сега си представете създание, което преследва такива същества — продължи Стоун спокойно.
Скудър пребледня още по-силно и предпочете да не задава повече въпроси.
— Къде се намирате сега? — попита Стоун, отново извърнат към Черити.
Не беше лесно да отговори. Недоверието й към Даниел Стоун все още не бе затихнало. Но логиката на мисълта й доказваше, че Стоун и досега можеше да ги предаде. След кратко колебание Черити отговори на въпроса му.
— Това значи, че сте само на няколко преки от Световния търговски център — каза Стоун. — Ако успеете да се изплъзнете от отрядите, които претърсват района, ще имате реален шанс.
— Търговският център?
Стоун се усмихна:
— Компютърният център, за който ви разказах, заема долните осем етажа. А собственият ми скромен апартамент е на върха.
— Прилича ти — процеди Черити.
— Винаги съм бил човек с добър вкус — каза Стоун с усмивка.
— Би могло да се нарече и мегаломания — отвърна Черити и направи нервно движение с ръка, когато Стоун понечи да отговори. — Има още един проблем.
Стоун я погледна въпросително.
— Не можем да унищожим компютъра — продължи тя. — Изгубихме цялата си екипировка, когато унищожиха самолета ни.
— Това е неприятно — отвърна Стоун невъзмутимо. — Но не може да се промени. И без това с една бомба едва ли щяхте да нанесете значителни щети на компютърната система. Мороните понякога са ужасно наивни, но не и глупави. За да разрушите системата, трябва да взривите цялата сграда.
— Но тогава…
— Напълно достатъчно ще бъде, ако унищожите едно точно определено хранилище на информация — продължи Стоун. — Ще го откриете в помещение на третия етаж. За щастие, мороните бяха така любезни да запазят старата номерация на стаите. Апартаментът е с номер 3211.
— А как си представяте това — просто влизаме и започваме бясна стрелба?
— Никой не е твърдял, че ще бъде лесно — отговори Стоун с негодувание. — Но не е невъзможно. Аз не съм единственото човешко същество в Ню Йорк, капитан Леърд. Ако поведението ви не бие на очи и ако използвате кодовия импулсен генератор, който ви дадох, никой няма да се усъмни в правото ви да влезете в сградата. Това е преимуществото на военната диктатура.
— А после? — каза Скудър и пое дълбоко въздух. — Какво ще стане след това, Стоун? Искате да ви повярваме, че едва ли не цялата военна машина на вашите приятели ще рухне само след като унищожим някакъв компютър?