Останалите бързо преодоляха изненадата. Лестър унищожаваше мороните един след друг с прецизността на машина, Скудър и Черити също откриха стрелба по тях, може би не така ефективна с попаденията, но не по-малко ожесточена. Противникът ставаше все по-малоброен, но се съпротивляваше яростно. Скудър падна с вик на колене, когато тънък ярко бял лъч се плъзна по бедрото му и остави димяща следа в материята на панталона му. Лестър изкрещя внезапно и се просна по гръб. По гърдите и гърба на облеклото му пропълзяха пламъчета и изгаснаха веднага.
Черити изруга, превключи оръжието си на постоянен огън и описа бавно дъга отляво надясно. Яркият лъч просвистя като коса над улицата и прониза последните оцелели мравки, но оръжието в ръката й се нажежи и една малка червена светлина замига предупредително.
Черити спечели тази надпревара с времето с минимална преднина. Оръжието й отказа в същия миг, в който лазерният лъч улучи и умъртви последния морон. Металът бе нажежен и й причини болка даже през дебелите ръкавици.
Черити хвърли оръжието на земята, с един поглед се убеди, че Скудър не е ранен сериозно, и притича до Лестър. На униформата му от маскировъчна материя се виждаше малка димяща дупка отпред на гърдите, малко под сърцето. За нейно пълно изумление, Лестър отвори очи, като чу стъпките й, и се усмихна с изкривено от болка лице.
— Изглежда, че малко се надцених — каза той с мъка.
Черити коленичи до него.
— Не говорете — каза тя. — Не се движете. Ще ви изнесем оттук.
— Не знам вярвате ли ми или не, капитан Леърд — простена Лестър със стиснати зъби, — но нямах намерение да избягам.
Черити разкопча униформата му, разкъса тънката риза под нея и ужасена пое въздух, стискайки зъби, когато видя страхотната рана от лазерния лъч. Това, че Лестър все още живееше, бе на границата на фантастичното.
— Как изглежда? — простена Лестър.
Тя се опита да се усмихне и каза:
— Виждала съм и по-лоши неща.
— Да. Сигурно на кино — кимна Лестър.
— Затворете си устата — каза Черити строго. — Ще ви измъкнем оттук. Не се страхувайте.
Скудър се приближи, накуцвайки, задоволи се с бегъл поглед към раната и едва забележимо поклати глава. Това не убегна от погледа на Лестър.
— Не се радвай преждевременно, червенокожи човече — промълви той. — Няма да се предам толкова лесно.
И за да докаже правотата на думите си, се опита да се надигне. Но силите му не достигнаха. Падна назад с полугласен стон и затвори очи.
— Помогни ми — заповяда Черити. — Трябва да го измъкнем оттук.
Тя искаше да подхване Лестър под мишниците, но Скудър просто я изтласка встрани, сграбчи ранения и го метна през рамо. Лестър изстена, но не отвори очи. Скудър се обърна и прекоси бързо улицата с широки крачки.
Така и не успяха да достигнат следващата пряка. Внезапно блесна ярка бяла светлина и прониза въздуха само на метър пред Скудър. Черити се обърна изплашено и се озова срещу половин дузина двуметрови насекоми, които бяха изникнали най-неочаквано в дъното на улицата. Тя вдигна машинално оръжието, но червеният сигнал не бе престанал да мига. Лазерът бе прегрят. И без това от оръжието нямаше да има особена полза. Скудър нададе вик на изненада, Черити се обърна и погледна в противоположната посока.
В другия край на улицата беше изпълзял един гърбав сребрист автомобил с яркочервения знак „М“ на Морон, поставен на предницата. Отляво и отдясно на несиметричното предно стъкло от корпуса зееха дулата на тежки лазерни оръдия.
Скудър изкрещя отново, опря се на коляно и се опита да вдигне оръжието си. В същия миг машината откри огън…
— Пленникът е избягал.
Логиката на мисълта и тригодишният опит на Стоун в общуването с мравките сочеха недвусмислено, че такова нещо бе невъзможно — и все пак той бе сигурен, че в студените кристални очи на инспектора за миг проблесна нещо като гняв.
— Знам — отвърна Стоун, налагайки си максимално спокойствие.
Инспекторът замълча. И другите две мравки албиноси се извърнаха и втренчиха очи в Стоун. Той се чувстваше все по-зле, изложен на погледа на студените блещукащи фасетни очи.