Остро изсвирване прониза слуха й. Тя се претърколи и като използва тласъка от падането, скочи на крака и инстинктивно извади оръжието си, но ненадейно се озова лице в лице с едно гигантско, блестящо бяло насекомо.
Движенията й бяха светкавични, може би както никога преди в живота й, но реакцията й се оказа закъсняла. Едва бе вдигнала оръжието наполовина, когато тънката, измамно нежна наглед ръка на мравката й нанесе страхотен удар, който я отхвърли на метри надалеч. Тя падна отново, с последни сили задържа оръжието си и видя как от нищото на трансмитера излетяха, препъвайки се, Скудър и Гурк. На няколко метра от нея Стоун успя да се изтръгне от хватката на Лестър, скочи на крака и жестикулирайки бясно, заговори на мравката албинос.
Моронът го уби на мига. Една от ръцете на мравката се завъртя светкавично и шията му и якето отпред на гърдите се оцветиха яркочервено. Стоун залитна назад, притисна двете си ръце към шията, свлече се на колене и се задави в собствената си кръв.
Няколко морони едновременно откриха огън срещу Черити. Очевидно появата на хората беше голяма изненада за насекомите, но те реагираха с бързината и прецизността на същества, създадени да водят бой. Те не мислеха, а само реагираха. Първият залп не беше насочен точно, но въпреки това един тесен ослепителен лъч улучи Скудър в рамото и той залитна назад към пръстена на трансмитера със сгърчено от болка лице. Черити изпита кратка, но нечовешка болка в крака, когато следващ лазерен изстрел прониза бедрото й. Въпреки това тя се надигна, вдигна оръжието си и даде два кратки изстрела. И двата улучиха бялото насекомо, което уби Стоун.
Мравката се свлече с пронизителен крясък и почти в същия миг Черити бе улучена отново.
Този път дори не заболя. Усети силен удар в гърдите и внезапно дясната половина на тялото й стана безчувствена и неподвижна. Тя се свлече на коляно, като по чудо се задържа изправена в тази поза и видя как Лестър се втурна към нея, но на половината път бе повален на земята от три или четири лазерни изстрела едновременно. Скудър изкрещя някъде над нея, когато нова ярка светкавица се заби в гърдите му, и той политна напред с широко отворени, неподвижни очи и протегнати напред ръце. Последното, което Черити възприе съзнателно, бе фигурата на Гурк, който с отчаян скок избегна един лазерен изстрел, за да се натъкне на друг, който го умъртви на място.
После едновременно я пронизаха няколко изстрела от лъчевите оръжия на мороните и освободиха цялата си енергия във всяка отделна клетка на тялото й: Изпита кратка, непоносима болка.
После нищо повече.
Френч бе наблюдавал със затаен дъх кратката борба от скривалището си. Още когато тъмната сянка в пръстена на трансмитера започна да се сгъстява и се оформиха силуетите на тела, той веднага разбра, че това са хора като него самия. Паяците реагираха с изненада и страх. Докато жената и тримата мъже, последвани от една фигура — трябва да беше дете или някакво дребосъче — изскачаха със залитане от пръстена, той бе вдигнал харпуна си и го беше насочил към гигантското бяло насекомо, което той без съмнение бе идентифицирал като предводител на армията на паяците.
Не се осмели да натисне спусъка. По-късно се опита да потърси оправдание в мисълта, че всичко бе станало светкавично и той просто не би могъл да направи нещо. Истината беше, че вцепенен от ужас просто не намери смелост да се намеси в борбата, защото това щеше да означава собствената му смърт.
Всичко стана много бързо. Френч с изненада откри, че се е излъгал в преждевременното си заключение за паяците, когато видя как тези привидно тромави същества реагираха и действаха с неописуема скорост и прецизност. Жената бе убила предводителя на чудовищата и после още едно или две от тях с някакво оръжие, което изпускаше малки бели светкавици. После самата тя, както нейните спътници, намери смъртта си. Всичко бе станало така бързо, че Френч не можеше да направи нищо повече. От мига, в който силуетите се появиха от нищото, до смъртта на жената, бяха изминали не повече от пет секунди.