Въпреки това, оставаше неоспорим факт, че дори не се опита да им помогне. И то от страх. Страх за собствения му живот, който и без това бе обречен.
Страхът не го напускаше и сега. Когато битката премина, Френч се притисна, разтреперан от ужас, по-дълбоко в сянката на скривалището си и не беше в състояние да се освободи от мисълта, че сега идваше и неговият ред. Представяше си как идват, откриват го и го убиват със светлината на тези страховити оръжия, с които бяха убили петимата преди това.
Изглежда обаче щастието нямаше да го напусне така бързо. Наистина, един паяк мина опасно близо до скривалището му, трябваше само да протегне ръка, за да го докосне. Вниманието на насекомото обаче бе изцяло ангажирано от телата на петимата, изскочили от пръстена. Паяците не изнесоха труповете им, но ги изследваха щателно, може би за да се уверят, че действително са мъртви. Тази предпазливост още повече смути Френч. Светлинните оръжия имаха смъртоносно действие. Всеки от петимата бе улучен от по няколко изстрела, но въпреки това паяците изследваха изключително внимателно безжизнените тела.
По нищо не личеше, че имат намерение да извлекат мъртвите навън. Тогава се случи нещо друго. Вътрешността на сребристия пръстен потъмня отново, мракът придоби контурите на тяло; но не тялото на човек, а стройният шесткрак силует на ослепително бял паяк, подобен на убития преди това от жената. В две от четирите си ръце той носеше някакво тежко оръжие и се движеше много бързо и отсечено, като че ли очакваше да бъде нападнат още с излизането си от пръстена. Когато видя обгорените тела на пода, се спря рязко. За секунда остана напълно неподвижен, после вдигна една от свободните си ръце и започна да говори нещо в един миниатюрен уред, който държеше в ръката си. Вътрешността на пръстена затрептя отново и от него се изсипаха още половин дузина паяци, въоръжени по същия начин, които заеха места от двете страни на бялото същество.
Няколко от другите паяци се приближиха и за минути залата бе огласена от техните пищящи и цъкащи гласове. Очевидно новопристигналото същество се реши да се информира за станалите събития. После пое надолу по металните стъпала, съпровождано от своите войници, които не се различаваха от тези в залата, но движенията им бяха по-точни и отмерени.
Трупът на тъмнокосия мъж с тънките мустачки внезапно привлече вниманието на Френч — тялото на убития като че ли помръдна леко.
Френч не вярваше на очите си. Това бе напълно невъзможно — пред очите му мъжът бе улучен от няколко изстрела едновременно и изгоря жив. Но сега се движеше. Най-напред едва забележимо, бавно, само потреперване на овъглените пръсти, едва доловимо потрепване на клепачите на обезобразеното лице, неуловимо трепване на погледа. Той… беше жив!
Сърцето на Френч заби лудо. Той нямаше ни най-малка представа, какво ставаше тук, но чувстваше, че е станал свидетел на нещо велико и извънредно важно. За миг дори забрави за собствения си страх и се подаде навън от скривалището, за да вижда по-добре паяците.
Те минаха покрай мнимия мъртъв, без да го удостоят с поглед. Очевидно и останалите паяци не бяха забелязали нищо от зловещата промяна.
Тялото на поваления мъж потрепна по-силно. После предпазливо изви глава, вдигна едва-едва клепачи и се огледа, колкото бе възможно. Ръката му помръдна, замря неподвижна, после се плъзна по пода, оставяйки следа от кръв и овъглени късчета кожа върху блестящия метал.
Гигантският бял паяк, съпровождан от войниците, почти бе достигнал изхода на залата, когато мъжът неочаквано скочи на крака, обърна се и хукна с огромни скокове към металния пръстен.
Прозвуча изсвирване в израз на изненада. Един паяк се опита да се изпречи на пътя на мъжа, но просто бе отхвърлен встрани. Проблесна ярка светкавица, но изстрелът не улучи и стената зад него светна, нажежена до червено.
Мравката албинос се обърна, посочи мъжа едновременно с четирите си ръце, а няколко от войниците, които я съпровождаха, вдигнаха оръжията си и откриха ожесточена стрелба по него. Поне две, а може би повече тънки бели светкавици застигнаха бягащия силует, пламъци лумнаха от косата и от овъглените му дрехи, но мъжът продължи да бяга, като залиташе. С един скок преодоля последния метър и се вкопчи в тънкия метален пръстен. Улучиха го отново. Избухнаха оранжеви пламъци, обхванаха тялото му й то се виждаше само като черна, сгърчена в конвулсия сянка зад тях. Въпреки това Френч видя как той вдигна обгорената си ръка и докосна нещо на едно определено място на висящия във въздуха метален пръстен. В този миг два от паяците го застигнаха, сграбчиха пламтящата фигура и я захвърлиха обратно в залата. Той се претърколи надолу по стълбата и падна, обгърнат от пламъци, в подножието й. В същия миг вътрешността на стоманения пръстен отново потъмня, отново се очертаха безплътни сенки и започнаха да придобиват контурите на човешки тела.