Този път Френч изкрещя от ужас, когато видя какво излезе от кипящото Нищо.
Продължавайки движението, с което бе запратена в трансмитера в сърцето на Черната крепост на Северния полюс, Черити изхвръкна от приемното устройство и напразно се опита да избегне падането. Връхлетя върху Лестър и Стоун, които продължаваха да се борят ожесточено, и накрая тримата загубиха равновесие. Вкопчени един в друг, Лестър и Стоун се претърколиха надолу по стъпалата, които свързваха платформата на пръстена на трансмитера с пода на залата. Черити полетя след тях, размаха безпомощно ръце и крака. Огромната зала, в която се озоваха, се завъртя пред очите й, но тя видя, че бе пълна с множество странни машини, а стените и таванът бяха обвити в сиви нишки, наподобяващи мрежата на гигантски паяк. Нещо гореше. Ярко огнено зарево изпълваше залата с трепкащи яркооранжеви стрели. Блъсна я острото зловоние на изгорена плът и нажежен метал. Чу пронизително изсвирване, без съмнение израз на изненада, и с крайчеца на окото си зърна проблясването на някакъв бял силует.
Тя се претърколи и като използува тласъка от падането, скочи на крака и инстинктивно извади оръжието си. Мимоходом видя как Стоун се опитва да се измъкне изпод тялото на Лестър, което бе странно отпуснато. Лестър изглеждаше като мъртъв, но цялото й внимание в този момент бе погълнато от мравката албинос, която бе изправена на десетина крачки срещу нея.
Черити не откъсваше поглед от нея, вкаменена от страх. Едва сега забеляза, че този морон съвсем не беше единственият тук. Залата гъмжеше от войници, десетки, ако не и стотици въоръжени мравки, а по стените тлееха петна от нажежен до червено метал, разхвърляни между характерните следи от лазерните изстрели. Очевидно бяха попаднали в разгара на ожесточена битка.
Черити реши да не обременява излишно мисълта си с въпроса срещу кого се биеха насекомите. По стъпалата пред трансмитера се търкаляха половин дузина овъглени до неузнаваемост тела, а мороните, изглежда, бяха решени да добавят още пет към тях, защото внезапно откриха огън срещу нея.
Движенията й бяха светкавични, може би както никога преди в живота й, но реакцията й се оказа закъсняла. Едва бе вдигнала оръжието наполовина, когато покрай нея проблесна лазерна светкавица, улучи Стоун и го отхвърли назад. Умирайки, той се свлече върху безжизнените тела, а Черити се хвърли встрани, с отчаян скок избегна следващия изстрел и видя как от кръга на трансмитера излетяха, с препъване Скудър и Гурк.
Очевидно появата им бе пълна изненада за мравките. Войниците не действаха с обичайната прецизност на същества, създадени да се бият и убиват, а бяха като парализирани. Блеснаха само единични изстрели, насочени към нея. Единствено Скудър бе успял да запази самообладание и като отскочи встрани, отвърна на стрелбата.
Черити и той стреляха едновременно. Тялото на мравката албинос отхвръкна назад и се превърна в пламтяща факла, а вторият залп на Скудър повали трима морони. Тогава и той бе улучен.
Мравките преодоляха бързо изненадата си и противопоставиха на Черити и спътниците й десетократното си надмощие. Тънък светлинен лъч прониза Скудър и той падна със стон на колене. После се сгърчи и политна настрани, вдигна пушката си и ослепително ярка ивица пробяга по редиците на армията все още вцепенени от изненада мравки, като повали поне дузина от тях. Следващият лъч го улучи и бе смъртоносен за него.
Черити изкрещя в ужас, скочи непредпазливо на крака и понечи да притича до Скудър, но бе улучена в същия миг. Непоносима болка прониза лявото й рамо. Тя се препъна, падна и инстинктивно се претърколи през здравото рамо. Също инстинктивно започна да стреля по черните четириръки фигури, които се спуснаха към нея от всички страни, опита се да се изправи, но бе улучена отново. Погледът й се замъгли от червен воал. За миг болката стана непоносима, после затихна и стана някак си нереална. Усети как нещо изгасна в нея.
С усещането за същата, почти успокояваща нереалност, с която възприе факта на собствената си смърт, тя видя като в мъгла как Гурк се затича на зигзаг към нея и на половината път бе пронизан от лазерен изстрел. Последното й съзнателно усещане на прага на смъртта беше неизмеримата мъка, че всичко е било напразно, че светът е пред гибел в пламъците на експлозията на Слънцето.