Докато падаше напред, натисна спусъка и повали един или може би повече от войниците, които я приближаваха.
Вече не можеше да види.
В просторната зала цареше хаос. Съпротивата на петимата сега бе много по-ожесточена, отколкото първия път. Това струваше живота на почти една трета от армията на паяците. Навсякъде, където светкавиците на изстрелите бяха попаднали в машините или в сивата мрежа, тлееха пламъци. Оцелелите след нападението чудовища бяха изпаднали в паника. Повечето от тях просто се щураха безцелно, някои стояха все още вцепенени и залата се огласяше от безразборно пронизително свиркане.
Френч бе като парализиран в скривалището си. Това, което се разигра пред очите му, бе просто невъзможно. Той не бе в състояние да му придаде формата на мисъл.
Трябваше отдавна да е мъртъв. А може би току-що преживяното изобщо не беше станало в действителност, това бяха вероятно виденията, които придружаваха смъртта? Може би това беше част от другия свят, където законите на логиката не бяха в сила.
Почти минута след битката Френч остана неподвижен, със затаен дъх, без да откъсва очи от безжизнените тела по стъпалата. Сигурно бе илюзия. Може би просто бяха еднакво облечени. Може би бяха братя, членове на един и същ род, и си приличаха, както Пърл и близначките в Убежището. А може би всичко беше жестока игра на собствената му фантазия, защото надхвърляше всякакви граници, за да бъде осмислено.
Френч тъкмо бе достигнал до този момент в разсъжденията си, когато металният пръстен започна да се изпълва с кипящ мрак…
Продължавайки движението, с което бе запратена в трансмитера в сърцето на Черната крепост на Северния полюс, Черити изхвръкна от приемното устройство и напразно се опита да избегне падането. Връхлетя върху Лестър и Стоун, които се олюляваха и продължаваха да се борят ожесточено. И тримата загубиха равновесие. Черити падна назад и в последния миг успя да намери опора в нещо, но Лестър и Стоун политнаха заднишком надолу по металните стъпала, които свързваха платформата на трансмитера със залата. Стоун извика и се опита да се претърколи странично, но Лестър го увлече при падането си. Имаше нещо странно в начина, по който падна на земята. Не приличаше на падането на човек, изгубил равновесие. Той се просна отпуснато на пода, без ни най-малък опит да смекчи удара.
Черити зърна всичко това с единствен бегъл поглед. Цялото й внимание бе погълнато от гигантската зала, в която бяха попаднали. Тя бе изпълнена с пламъци и дим, през които се виждаха странни на вид машини, а стените и таванът бяха обвити със сиви, лепкави въжета, подобно на мрежата на гигантски паяк. По пода лежаха десетки безжизнени тела, някои обхванати от пламъци, други обгорени до неузнаваемост, а между тях се движеха войници.
Не съзнателната мисъл, а тренираните рефлекси спасиха живота й. Тя почти не забеляза движението, по-скоро го предусети, хвърли се встрани и извади оръжието си.
Моронът и тя стреляха едновременно. Подът на мястото, където бе Черити допреди миг, се превърна в петно огненочервен разтопен метал, но изстрелът на Черити улучи мравката и я отхвърли на метри назад. Бързо и инстинктивно, все още без да разбира какво ставаше в действителност, тя скочи на крака, застреля втори морон и хукна на зигзаг надолу по стълбата към Стоун и Лестър.
След нея от металния пръстен излетяха Скудър и Гурк. Индианецът реагира също като нея — бързо и хладнокръвно. Един светкавичен поглед му бе достатъчен, за да оцени положението. После блъсна дребосъка встрани и пусна ред къси ослепителни светкавици, които бяха смъртоносни за три или четири от нападащите мравки.
Черити преодоля с един скок последните стъпала, застреля една мравка, която се готвеше да се нахвърли върху й, и коленичи до Стоун. Той лежеше безжизнен, притиснат от тялото на Лестър, и Черити разбра, че е мъртъв, още преди да го сграбчи за рамото и да го обърне към себе си.
Тя изруга и се изви назад, отправи два изстрела към приближаващите мравки, без да се цели, и се вцепени.
Стоун стоеше прав до нея. Лицето му бе бяло като тебешир, а очите — тъмни и разширени от страх.
Тя погледна още веднъж надолу към трупа на Стоун на пода, после вдигна погледа си към Стоун, прав до нея.