— Вие трябва на всяка цена да… — започна Хартман, но смущенията внезапно се усилиха и изображението на малкия монитор се стопи в трепкащи линии. Черити се намръщи и почука с пръст по екрана — един напълно безсмислен, но любим стар навик, който хората бяха усвоили още с откриването на електрическия ток. После се обърна с питащ поглед към Филипсен:
— Какво му стана?
Младият лейтенант сви безпомощно рамене и по същия начин — почуквайки тук-там — провери и своите уреди.
— Нямам представа — призна той. — Нещо предизвика смущения в радиовръзката.
Черити замълча за миг — чакаше образът на екрана да се появи отново. След като това не стана, тя се обърна, сви рамене и каза:
— Извикайте ме, след като установите връзка.
— Тъй вярно, мадам! — отговори Филипсен с пресилено отривист тон и само ироничната усмивка, която не успя да скрие напълно от лицето си, развали ефекта от него. Черити му отвърна с усмивка и напусна пилотската кабина.
Скудър, Фалър и лейтенант Лестър седяха пред включения монитор на един компютър в задната част на самолета и обсъждаха нещо полугласно. Черити не долавяше нищо, но Скудър изглеждаше доста раздразнен и възбудено размахваше ръце. Всъщност в последно време той беше постоянно раздразнен. И не пропускаше случай да каже открито мнението си за тяхното начинание.
Тя се приближи, притегли свободен стол и седна при тях пред монитора, след като Скудър й направи място. Погледна с любопитство компютърното изображение — мониторът показваше това, което бе очаквала: псевдотриизмерна аероснимка на Ню Йорк и близката околност. Около Манхатън и централната част бяха очертани три концентрични окръжности — синя, жълта и червена.
— Е, какво казва нашият суперинтелект? — попита тя с ирония, без да поясни кого има предвид — компютъра или Скудър. Индианецът отговори пръв, след като й хвърли бърз критичен поглед.
— Нещата не изглеждат никак благоприятни — каза той и посочи най-външния, син пръстен, който обхващаше града в радиус може би тридесет мили. — Сега сме приблизително тук. Температурата навън вече е около нулата по Целзий. С всяка крачка на север ще става все по-студено. Дори да успеем да се промъкнем покрай роботите от охраната, сигурно ще замръзнем, преди да достигнем втората граница. — Пръстът му докосна втората окръжност.
— Верижната машина ще издържи — каза Лестър. — Изпитвани са до минус осемдесет градуса, но издържат и сто. — И продължи с усмивка: — Производителят обаче ще откаже гаранционния ремонт, ако така претоварваме машината.
— Идиот — каза Фалър.
— Приятно ми е, Лестър — отвърна той с още по-широка усмивка.
— Вие двамата, престанете! — каза Черити строго. — Проблемът не е в студа, Лестър. Чухте какво каза Стоун — там има охрана от автоматични роботи, които разстрелват всичко, което не се идентифицира.
— Значи ще го направим — каза Лестър невъзмутимо.
— Как?
Лестър сви рамене:
— Ще успеем с помощта на логическото мислене — каза той и посочи монитора. — Охраната, която за малко не застреля вас двамата, бе съставена от машини, нали?
— Защо? — попита Скудър.
— Защото е необичайно — отвърна лейтенантът. — О кей, нямам никакво намерение да ви противореча, ако смятате, че разбирате мороните по-добре от мене. Но едно знам много добре — те никога не използват машини, ако това може да бъде избегнато по някакъв начин.
— На открито там е твърде студено за мравките — каза Скудър. — Те също не се чувстват добре при минус сто градуса.
— Точно така — каза Лестър. — Следователно можем да направим извода, че на север ще срещаме само машини.
По лицето на Скудър премина сянка и той промърмори:
— Не ни дръжте в неведение. Какво искате да кажете?
— Много просто — каза Лестър, като се ухили. — Мороните нямат интерес да превръщат собствените си машини в куп отпадъци, като стрелят по тях. Сигурен съм, че техните машини имат някакъв предавател или нещо подобно, който започва да излъчва, в случай че се приближат до този смъртоносен кордон. Следователно ние трябва да пленим една такава машина.
— Това ли е всичко? — попита Скудър с ирония. — И мислите, че това ще им хареса?
Лестър разкопча кобура си и извади миниатюрния лазер.
— Ще ги помоля най-учтиво.
— Може и да сте прав — намеси се Черити и посочи сигнално червената окръжност около Манхатън и част от града: — Но как ще преминем оттук?